Втори артилерийски полк
Втори артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1880 година, взел участие във всички войни по време на Третото българско царство. Това е първата крупна артилерийска единица в България.
Втори артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк | |
Информация | |
---|---|
Шеф | Царица Йоанна (от 1932) |
Активна | 19 юни 1880 – 1955 |
Държава | България |
Тип | Артилерийски полк |
Гарнизон | Шумен |
Бойни командири | Ген. Петър Груев (СБВ) Ген. Димитър Русчев (БВ) Подп. Трифон Пеев (ПСВ) |
Формиране
редактиранеВтори артилерийски полк е формиран в Шумен с указ №75 от 19 юни 1880 година под името Артилерийски полк в шест-батареен състав.
На 13 септември 1885 година с височайши приказ №50 за командир на полка се назначава майор Петър Груев, офицер от 1-ви артилерийски полк[1]
На 1 декември 1920 година съгласно предписание №6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран във 2-ро артилерийско отделение с три батареи и домакински взвод. През 1923 година участва в потушаването на Септемврийското въстание в района на Фердинанд (днес Монтана) и Берковица. През 1928 година отделението е реорганизирано във 2-ри артилерийски полк с две отделения, но до 1938 година носи явното си наименование като отделение.[2]
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеПрез Първата световна война (1915 – 1918) полкът заедно 12-и с.с. артилерийски полк влизат в състава на 6-а артилерийска бригада (6-а пехотна бдинска дивизия).[3]
През войната полкът има следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 22 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 1217 |
Коне: 1026 | Обикновени коли: 134 Товарни: 77 Специални: 3 |
Пушки и карабини: 57 Оръдия: 22 |
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеПо време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е в района на Крива Паланка, Велес, Прилеп и Кюприя (1941 – 1944), след което взема участие в първата фаза на войната срещу Третия Райх в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия с която участва в Нишката и Косовската операция. През декември 1944 година се завръща във Враца, където е демобилизиран.[2]
За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 2-ри дивизионен артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк на 2-ри дивизионен артилерийски полк.[4]
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Артилерийски полк (1880 – 1883)
- Втори артилерийски полк (1883 – 1912)
- Втори артилерийски скорострелен полк (1912 – 1913)
- Втори артилерийски полк (1913 – 1920)
- Второ артилерийско отделение (1920 – 1928)
- Втори артилерийски полк (1928 – 19 ноември 1932)
- Втори артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк (от 19 ноември 1932 г.)
- Втори дивизионен артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк (до 5 март 1946 г.)
- Втори дивизионен артилерийски полк (5 март 1946 – 1951)
- Десети оръдеен артилерийски полк (1951 – 1955)
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Майор | Леонов | 19 юли 1880 – 30 ноември 1881 |
2. | Майор | Константин Томилин | 30 ноември 1881 – 19 юни 1882 (временен) |
3. | Майор | Леонид Муснитски | 19 юни 1882 – 11 декември 1884 |
4. | Майор | Сергей Ляпунов | 11 декември 1884 – 13 септември 1885 |
5. | Майор | Петър Груев | 13 септември 1885 – 20 ноември 1885 |
6. | Капитан | Петър Тантилов | 20 ноември 1885 – 5 март 1886 |
7. | Капитан | Илия Козаров | 5 март 1886 – 3 ноември 1886 |
8. | Капитан | Никола Рясков | 3 ноември 1886 – 6 март 1887 |
9. | Капитан | Тодор Увалиев | 6 март 1887 – 9 ноември 1887 |
10. | Капитан | Пантелей Ценов | 9 ноември 1887 – 24 април 1889 |
11. | Капитан | Димитър Бояров | 24 април 1889 – 19 март 1890 |
12. | Майор | Христо Кирков | 19 март 1890 – 24 февруари 1899 |
13. | Подполковник | Иван Шишков | 24 февруари 1899 – 20 юни 1903 |
14. | Полковник | Васил Събов | 20 юни 1903 – 1906 |
15. | Полковник | Христо Кушев | от 1906 |
16. | Полковник | Нягул Цветков | от 12 януари 1907 |
17. | Полковник | Калин Найденов | 19 юни 1908 – 1911 |
Полковник | Димитър Русчев | 1912 – 1914 | |
Подполковник | Трифон Пеев | от септември 1915 | |
Майор | Христо Луков | 1919 – 1924 | |
Подполковник | Константин Аврамов | 1928 – 1929 | |
Полковник | Димитър Георгиев | 1935 – неизв. | |
Подполковник | Владимир Чукурски | 1 май 1936 – 2 ноември 1938 | |
Подполковник | Христо Феслийски | 1939 – 1940[5] | |
Полковник | Димитър Попдимитров | 1940 – 1944 | |
Полковник | Иван Константинов Венер | 1946 |
Други командири: Иван Николов
Бележки
редактиране- ↑ Христов, Х. и др., стр. 44
- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 201 – 202
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2
- ↑ В периода 1939 – 1940 е временен, след което през 1940 е титулярен
Източници
редактиране- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.