Нягул Цветков

български генерал

Нягул Цветков Цветков е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Нягул Цветков
български генерал
ВойниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
15 септември 1864 г.(1864-09-15)
Дата и място на смърт
1920 г.

Биография

редактиране

Нягул Цветков Цветков е роден на 15 септември 1864 г. в Клисура. На 30 август 1885 завършва с 6 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в състава на 3-та батарея от 2-ри артилерийски полк. През 1887 е произведен в чин поручик. През 1888 г. като поручик от 1-ви артилерийски полк е командирован за обучение в Артилерийската и инженерна апликационна академия в Торино, Италия, която завършва през 1891 г.[1], като междувременно през 1890 е произведен в чин капитан.

През 1895 е произведен в чин майор, а през 1898 заедно с майор Калин Найденов издават труда „Ръчно оръжие“, теория и албум, а през 1899 излиза общото им съчинение „Елементарна балистика“.[2]

През 1901 е произведен в чин подполковник, в периода (12 януари 1904 – 12 януари 1907) е командир на Шуменския крепостен батальон, като през 1905 е произведен в чин полковник. На 12 януари 1907 е назначен за командир на 2-ри артилерийски полк.

По време на военната си кариера Нягул Цветков служи и в 4-ти артилерийски полк, артилерийската инспекция, като помощник инспектор на артилерията и като генерал за поръчки в артилерийската инспекция на Министерството на войната. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1918 г. е уволнен от служба. Умира през 1920 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[3]

Генерал-майор Нягул Цветков е женен и има 3 деца. Спомените на генерал Цветков от Сръбско-българската война се съхраняват в Държавния военноисторически архив[4], като частично са публикувани в „Сръбско-българската война 1885. Сборник статии“[5].

Военни звания

редактиране

Образование

редактиране
  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 232. (Цит: ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 101, л. 129; ДВ, № 136, 15 декември 1888; №185, 27 август 1891; Офицерският корпус, т. 7, с. 71)
  2. Таня Марева – „Генерал Калин Найденов – геройства във времето и извън забравата“ с. 202 (Национален военноисторически музей, Музеят и предизвикателствата на XXI век – Материали от конференция 1 – 2 юли 2011, София, 2013, 1895), архив на оригинала от 21 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150921145205/http://www.militarymuseum.bg/Pages/Publications/Reports/Elektronen-sbornik-NEW1.pdf, посетен на 8 юни 2017 
  3. София помни – Карта на централния гробищен парк на град София
  4. ДВИА, ф. 42М, оп. 1, а.е. 87, л. 1 –6
  5. Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник статии. София, Военно издателство, 1985. с. 216 – 220.

Източници

редактиране