Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Първи артилерийски полк.

Първи артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1880 година, взел участие в Сръбско-българската война (1885) и в детронацията на княз Александър I Батемберг, за което е разформирован.

Първи артилерийски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 25 август 1880 – 22 август 1886
Държава България
Тип Артилерийски полк
Щаб Самоков (25 август 1880 – 25 юли 1883)
София (25 юли 1883 – 22 август 1886)
Бойни
командири
Кап. Стефан Александров (СБВ)

ФормиранеРедактиране

Историята на полка започва на 25 август 1880 година, когато съгласно Височайши указ № 90 в София е формирано Софийско артилерийско отделение с щаб в Самоков. Състои се от две полски батареи.[1]

Софийско артилерийско отделениеРедактиране

В състава на отделението влизат 1-ва на Негово Височество батарея, една конна батарея (Радомир) и една планинска батарея (Дупница). Първа батарея излиза от състава на Артилерийския полк, формиран на 19 юни същата година и е въоръжена с 4-фунтови медни оръдия. Конната батарея е всъщност батарея, неуспяла да замине за Русия и квартирува в Радомир. Планинската батарея (още наречена „горска“) е въоръжена с 3-фунтови оръдия (по-късно заменени с 4-фунтово) и квартирува в Дупница. По този начин отделението изцяло става полско, а бившата конна батарея, заедно с 1-ва батарея и щаба на отделението се преместват в Самоков. По-късно в състава на отделението влиза и една 9-фунтова батарея. Така към 1880 година софийското артилерийско отделение е съставено от 3 4-фунтови батареи с щаб в Самоков и една 9-фунтова разквартирована в Дупница. [2]

Първи артилерийски полкРедактиране

През 1883 година в българската артилерия се извършват важни организационни преобразувания с цел да се доведе артилерията в съразмерност с другите родове оръжие. От Софийското артилерийско отделение и Артилерийския полк, както и от една новосформирана батарея се образуват два артилерийски полка – 1-ви и 2-ри.[3]

Съгласно заповед №250 от 25 юли 1883 година се формира Първи артилерийски полк с щаб в София, който се състои от 1-ва, 2-ра и 3-та батарея от бившето Софийското артилерийско отделение, като първите две се превъоръжават със 7,5-см далекобойни оръдия. Трите батареи образуват т.н. първо отделение на полка. Второ отделение се състои от 5 и 6 батарея от бившия Артилерийски полк, към които е добавена и новосформираната 8,7-см далекобойна батарея. Батареите от това отделение получават поредността съответно 4-та, 5 и 6 и се превъоръжават с 9-фунтови стални оръдия. Щабът на полка е в София. [4]

В края на 1883 година всички 4-фунтови медни оръдия са извадени от употреба и заменени с 8,7-см и 7,5-см далекобойни оръдия на Круп.

През май 1884 година в София се създава учебен артилерийски полигон, за чийто началник е назначен командира на 1-ви артилерийски полк майор Стоянов, като за практическите занимания за постоянно ползване е оставена една осеморъдейна батарея от полка.[5]

Сръбско-българска война (1885)Редактиране

При обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България руският император изтегля всички руски офицери на служба в България. Така на 20 септември 1885 година, с височайши указ №53, руският офицер подполковник Стоянов е отчислен и на негово място, за командир на 1-ви артилерийски полк е назначен капитан Стефан Александров.[6]

При обявяването на мобилизацията за Сръбско-българската война (1885), към 1-ви артилерийски полк се формират две планински батареи – трифунтова и витвортова.[7] Към 3 декември 1885 година полкът се състои от 7 батареи, а в него служат 18 офицери и 1343 подофицери и войници.[8] Във войната жертвите от полка са 7 убити, 30 ранени и 6 безследно изчезнали.[9]

Командване по време на войнатаРедактиране

РазформиранеРедактиране

Поради участието си в детронацията на княз Александър I Батемберг с указ № 181 от 22 август 1886 година полкът е разформиран. Със заповед №270 от 10 септември 1886 година от всички долни чинове (фелдфебели, унтерофицери и редници) от полка, които по различни причини не са участвали в детронацията се формира 4 артилерийски полк, тези които са участвали и подлежат на уволнение в запас, се разпределят между 1-ви и 3 конен полк, а останалите се привеждат в 4 артилерийски полк.[10] През 1889 година с кадри от 4 артилерийски полк е формиран нов полк с името Първи артилерийски полк.[11]

НаименованияРедактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Софийско артилерийско отделение (25 август 1880 – 25 юли 1883)
  • Първи артилерийски полк (25 юли 1883 – 22 август 1886)

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Константин Дикенлейн
2. Майор Николай Фрост 30 август 1880 – 9 юни 1882
3. Майор Николай Стоянов 19 юни 1882 – 20 септември 1885
4. Капитан Стефан Александров от 20 септември 1885
5. Капитан Стефан Златарски 1886

БележкиРедактиране

  1. ДВИА, ф. 81, История на фондообразувателя
  2. Атанасов, Д., стр. 161 – 162
  3. Атанасов, Д., стр. 165
  4. Атанасов, Д., стр. 166
  5. Христов, Х., Пейчев, А. и др, стр. 32 – 33
  6. Христов, Х. и др., стр. 86
  7. Христов, Х., Пейчев, А. и др, стр. 35
  8. Христов, Х. и др., таблица 205
  9. Христов, Х. и др., стр. 408 (таблица 256)
  10. Иванов, И, стр. 94 – 95
  11. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186

ИзточнициРедактиране

  • Тодоров, Т., Александрова, Я.. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
  • Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“
  • Христов, Х., Пейчев, А. и др. – „История на българската артилерия“, София, 1977, Военно издателство
  • Иванов, И. – „Български бойни знамена и флагове“, София, 1998, Издателство на Министерството на Отбраната „Св. Георги Победоносец“
  • Христов, Х. и др. – „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство