Втори триумвират

Вторият триумвират е политически съюз между римските политици Гай Юлий Цезар Октавиан, Марк Емилий Лепид и Марк Антоний, който управлява Римската република от 43 до 33 г. пр. н. е

Карта на римските територии по времето на триумвирата:
  Италия (сенат)  Територии под контрола на Октавиан  Територии под контрола на Антоний  Провинции на Лепид  Територии под контрола на Секст Помпей  Египет (Клеопатра)  Васални държави

ЛегитимностРедактиране

За разлика от Първия триумвират, Вторият е официална организация, която получава по законен път висшата власт в държавата. Специално е приет законът Lex Titia. Първоначално тримата триумвири получават власт, равна на консулската за 5 години, а след договора в Тарент през 37 г. пр.н.е., срокът се удължава за още 5 години.

РазпадРедактиране

Съюзът се разпада в резултат на противоречие между триумвирите. През 36 пр.н.е. след войната срещу Секст Помпей, Лепид предявява претенции към териториите контролирани от Октавиан, обвинен e в опит за заграбване на Сицилия и подклаждане на бунт и е отстранен от триумвирата.[1] През 32 г. пр.н.е. противоречията между другите двама триумвири Октавиан и Марк Антоний, водят до избухването на нова кръвопролитна гражданска война.

Дион Касий дава подробности за причините за конфликта:

Причини за войната и недоверието се намериха. Антоний обвиняваше Цезар, че е отстранил Лепид от управлението на държавата и че си е присвоил земите и войската на Секст и Лепид, въпреки уговорката тя да остане обща за двамата. Затова той предявяваше претенции към половината от земята и войниците, тъй като те били рекрутирани в онази част на Италия, която била считана за обща собственост. Цезар пък обвиняваше Антоний, че е обсебил Египет и други някои страни, без да е хвърлян жребий, че е убил Секст (когото самият той уж бил пощадил милостиво) и че като е измамил, пленил и оковал арменския цар, е създал лоша слава на римския народ. Цезар също си искаше половината от плячката. Освен това, той винеше Антоний заради Клеопатра и децата ѝ, които бил припознал за свои... Ето в какви неща те взаимно се обвиняваха и по този начин търсеха да оправдаят някакси своето поведение...[2]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 36
  2. Дион Касий. Римска история. Кн. L., гл. 1