Втори църковно-народен събор
Вторият църковно-народен събор е поместен събор на Българската православна църква, открит на 6 февруари 1921 година, и заседавал до 28 февруари, както и отново от 11 май до 15 август същата година.[1] Закрит е на 16 февруари 1922 година. Съборът е трябвало да бъде председателстван от наместник-председателя на Светия Синод, Максим Пловдивски.[1] Той обаче не успява да присъства заради заболяване, поради което делегира председателството на Видинския митрополит Неофит.[1] Началник на канцеларията на събора е Ст. Болгаров, а секретар – Г. Кисов.[1]

Съборът приема на първо четене – а в някои случаи и на второ – части от проекта за нов екзархийски устав.[1] Занимава се и с други въпроси от духовно естество.[1] В състава му влизат общо 280 души, в това число 13 митрополити, 6 епископи, 16 архимандрити, 91 свещеници и йеромонаси, 2 дякони и 152 миряни.[1] Българските епархии в земите под чужда власт са представени от „избраници на съответните братства“ – по две духовни лица и двама представители на миряните – общо 75 души.[1] Отсъстващи от събора са митрополитите Максим Пловдивски и Василий Доростолски и Червенски поради болест, бившият Неврокопски митрополит Иларион поради напреднала възраст, както и Мелетий Велешки и Никодим Тивериополски – поради отсъствието си от България.[1]
ЧленовеРедактиране
АрхиереиРедактиране
- Изписаните в курсив не са присъствали на събора, въпреки че са били официални негови членове.
бивш Теодосий Скопски
бивш Иларион Неврокопски
Левкийски епископ Варлаам
Нишавски епископ Иларион
Велички епископ Иларион
Тивериополски епископ Никодим
Маркианополски епископ Стефан
Драговитийски епископ Павел