Възходяща звучност на праславянската сричка

В епохата след изчезване на ларингалите и в праславянски има както отворени (завършващи на гласна), така и затворени срички (завършващи на съгласна). Това е късният период на праславянския, в който настъпват динамични промени, които засягат най-силно структурата на сричката. Очертават се две основни тенденции:

към възходяща звучност в края на сричката, т.е. към постепенно нарастване на звучността от началото към края на сричката (напр., в *skvrьnyi първата сричка се състои от 4 съгласни, подредени по звучност във възходящ ред, и завършва с гласна);
към синхармонизация на сричката (звуков синхармонизъм), в резултат на която предните гласни се съчетават само с небни съгласни, а задните гласни – само с твърди съгласни (напр.: *gъnati, ženọ).

Промени, водещи до отваряне на сричката

Тенденцията към възходяща звучност на праславянската сричка води до процес на отваряне на сричката и опростяване структурата на праславянската сричка, която в късния праславянски се състои от съгласна (група съгласни) и гласна. Тези явления обаче са в резултат на редица развойни промени, настъпили по различно време:

Монофтонгизация
Развой на сричкотворни плавни и носови
Ликвидна метатеза

Монофтонгизация на низходящите дифтонги

Низходящите двугласни oi, ai, ei, ou, au, eu преминават в единични гласни:

Развой на oi и ai

В средата на думите дифтонгите oi и ai се преобразуват винаги ě, преди да настъпи палатализация (онебняване):

ai: *kaina > kěna > cěna
oi: *snoig- > sněgъ

При окончанията, ако двугласните oi и ai не са в края на думата, настъпват същите промени: *orbhoisu > raběchъ

В края на думите дифтонгите oi и ai дават рефлекс или ě, или i, напр. при съществителни от o-основи в именителен падеж множествено число: *vlьkoi > vlьki > vlьci; в дателен и местен падеж единствено число: *orbhoi > rabě, а при съществителни от a-основи в дателен и местен падеж единствено число: rọkai > rọkě > rọcě.

Развой на ei

Дифтонгът ei се развива винаги в i, напр.: *eiti > iti (идвам, вървя), *geima > *gima > zima, *veid- > vidъ.

Развой на ou и au

Двугласните ou и au дават рефлекс u, напр.: *mousa > mucha, *sūnous > synu.

Развой на eu

Дифтонгът eu дава два рефлекса ’u и u, напр. *leud- > l’udьje, *kleu- > sluti, *pleu- > pluti. Тук закономерен рефлекс е ’u, а u най-вероятно е получен по аналогия от други форми.

Възникване на носови гласни

Процесът на образуване на носови гласни (носовки в славянския контекст) е особен тип монофтонгизация. Носовките ọ и ę възникват обикновено от on, om, an, am и en, em, както и от сричкотворни n, m или от un, um, in, im в заети думи.

on, om > ọ: *pontis > pọtь, *zomb- > zọbъ
an, am > ọ: *gansis- > gọsь, както и в окончанията за винителен падеж единствено число при имената от a-основи: žena- > ženọ, или при окончанията за първо лице единствено число на глаголите: nesọ, dvignọ.
en, em > ę: *pen(k)tis > pętь, както и при окончанията в именителен падеж единствено число на съществителните от среден род от -en- и -ent-основи: imę, telę. В праславянския диалект, от който се развиват южнославянските езици, ę е корелат на y (ы) при окончанията за именителен и винителен падеж множествено число на съществителните от jo-основи: kon’ę / raby, както и при окончанията за родителен падеж единствено число на съществителни от ja-основи: dušę / ženy.

Ликвидна метатеза

В зависимост от това дали се намират в средата, или в началото на думата, съчетанията or, ol / ar, al и, er, el се променят по различен начин:

в средата на думата или чрез метатеза (разместване), или чрез вмъкване на допълнителна гласна след плавната (ликвидна) съгласна,
в началото на думата – чрез метатеза.

Развой на or, ol / ar, al и er, el в средата на думата

Праславянски	Старобългарски	Чешки и словашки	Полски и лужишки	Източнославянски
*korva	крава	kráva	krowa	корова
*golva	глава	hlava	głowa / hłowa	голова
*dervo	дрѣво	dřevo	drzewo	дерево
*melko	млѣко	mléko	mleko	молоко

Развой на or, ol / ar, al и er, el в началото на думата

Съчетанията or, ol / ar, al и, er, el се променят в началото на думата обикновено чрез метатеза:

er > re: *ertis > retь (състезание)
el > le: *elbed- > lebedь (тук обаче се наблюдава двойственост: *albed- > lаbedь)
al > la / lo: *alkъtь > lakъtь (в диалекта, от който произлизат южнославянските езици и словашки) / lokъtь (в диалекта, от който произлизат полски, руски, чешки)
ar > ra / ro: *arb- > rabъ / robъ.

В старобългарския има засвидетелствани форми, при които промяната е извършена чрез вмъкване на гласна, напр. алъчьнъ, но и лачьнъ (гладен).

Други промени

Развой на сричкотворните съгласни

Индоевропейските сричкотворни сонорни съгласни r, l, m и n в ранния праславянски имат рефлекси ir, ur, il, ul, im, um, in, un, а в по-късния: ьr, ъr, ьl, ъl, ьm, ъm, ьn, ъn. При отваряне на сричката, тяхната промяна протича по следния начин:

ьm, ьn > ę: pamętь, językъ, desętъ и др. При глаголи от вида pęti, pьnọ възниква редуване ę: ьn.
ъm, ъn > ọ: dọti, dъmọ (тук възниква редуване ọ: ъm).
Промяната на ьr, ьl, ъr, ъl не е еднаква на цялата славянска територия:

Старобългарски	срьдьце	влъкъ	прьстъ	тръгъ
Български	сърце	вълк	пръст	търг
Руски	сердце	волк	перст	торг
Чешки	srdce	vlk	prst	trh
Полски	serce	wilk	pierst	targ
Сръбски / хърватски	srce	vuk	prst	trg

Отпадане на краесловните съгласни

Съгласните в края на думата (най-често шумовите s, t, d) отпадат в късния праславянски, напр.: *vilkos > vlъkъ. Има случаи и с отпадане на краесловно r, напр.: mater > mati. Носовите съгласни в края на думата отпадат или без компенсация, или под въздействието им се образуват носови гласни.

Съгласните в края на предлозите iz, bez, ot се запазват, поради това, че те образуват акцентни цялости със следващите думи.

Преместване на сричковата граница в думата

Отваряне на сричката вътре в думата се осъществява и чрез преместване на границата на сричката така, че звучността в нея да стане възходяща, а крайната съгласна се присъединява към следващата сричка (nes-ti > ne-sti), като в някои случаи или се слива със следващата съгласна (nes-som > ne-sъ), или се дисимилира (plet-ti > ple-sti). В други случаи тази съгласна изпада, защото в късния праславянски не са допустими съчетания от две преградни съгласни (tep-ti > teti), а също и от преградна и проходна съгласна (greb-som > grě-sъ).

Използвана литература

Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979)
Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С. 1986