Вълковия (община Маврово и Ростуше)

Вижте пояснителната страница за други значения на Вълковия.

Вълковия (на македонска литературна норма: Волковија; на албански: Vallkavia) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

Вълковия
Волковија
— село —
Къщата на Глигоровци, най-известната в селото
Къщата на Глигоровци, най-известната в селото
41.7139° с. ш. 20.665° и. д.
Вълковия
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областГорна Река
Надм. височина1078 m
Население89 души (2002)
Пощенски код1256
Вълковия в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Горна Река в северните склонове на Чаушица на левия бряг на Радика след вливането на Мавровската река. От Гостивар Вълковия е отдалечено на 32 километра.

История редактиране

Етимология редактиране

Според „Българския етимологичен речник“ името е вълк и изчезнало съществително вѝя, виене, надаване на вой, образувано от глагола вѝя и наставката -ия – подобно на местното име Градобѝя, благословѝя, носѝя, просѝя, съсипѝя.[1]

История редактиране

 
Горната махала

Заедно с Лазарополе и Галичник в XIX век Вълковия е едно от най-богатите и развити села в Реканска каза на Османската империя. В края на века Вълковия е разделено в конфесионално отношение албанско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вълковия (Valcovia) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 115 албанци православни.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вълковия има 150 жители арнаути християни и 150 арнаути мохамедани.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година във Волковия има 16 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Вълковия се състои от 132 албанци.[5]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вълковия има 13 албански патриаршистки и 18 албански мюсюлмански къщи.[6]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вълковия като албанско село.[7]

В 1961 Вълковия има 182 жители – 115 македонци и 67 албанци. В 1994 година жителите на селото са 76 - 24 македонци и 52 албанци, а според преброяването от 2002 година селото има 89 жители.[8]

 
Църквата „Свети Димитър
Националност Всичко
македонци 9
албанци 80
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени във Вълковия

Бележки редактиране

  1. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 206.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13