Вълкодери
Вълкодери или Вълкодере (на македонска литературна норма: Волкодери) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.
| Вълкодери Волкодери | |
| — село — | |
 | |
  Вълкодери | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 835 m |
| Население | 114 души (2002) |
| Пощенски код | 7315 |
| МПС код | ВТ |
| Вълкодери в Общомедия | |
География
редактиранеНамира се на 2 километра северно от Преспанското езеро в западното подножие на Галичица.
История
редактиранеВ края на XIX век Вълкодери е село в Ресенска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вълкодере (Vlkodéré) е посочено като село в каза Ресен с 11 домакинства и 32 жители българи.[1]
Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Вълкодери има 90 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Волкодери е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 22 къщи.[3]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер, изгорени са и десетте къщи на село, отвлечен е целият добитък и е убит 100-годишният Тома Карамфилов. От селото като четник във въстанието загива Трайчо Георгиев.[4] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[5]
Само мене откараха жива стока за 180 лири... Селото ни изгориха на 18. авг. войски, които бѣха дошли отъ къмъ Охридъ й Рѣсенъ на 17. Тѣ се придружаваха и оть много башибозукъ. Ние, цѣлото население, забѣгнахме заедно съ живата стока къмъ с. Отешово. На другия день войскитѣ изгориха Покървеникъ, опѫтиха се къмъ Вълкодере и го изгориха, а живата стока откараха въ града. А голѣма частъ отъ тая пъстра сбирщина нападна селото Перово и го подпали. Тоя день въ Покървеникъ и Вълкодере[5] бидоха убити по единъ старецъ, Войскитѣ стигнаха и въ Отешево, а ние оставихме цѣлата си жива стока и се спуснахме да се спасяваме къмъ с. Дупени и планината Туминецъ. Ограбенитѣ вещи отъ войскитѣ се продавали въ града.[6]
Всички християнски жители на Вълкодери в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година населението на Вълкодери се състои от 80 българи екзархисти. В селото има българско училище.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 114 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 144 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
редактиране- Починали във Вълкодери
Константин Крачолов (1884 – 1906), български революционер от ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
- ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 107.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 108.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 декември 2007