Григорий Пелагонийски

Григорий е висш български православен духовник, охридски (1894 - 1897) и пелагонийски митрополит (1897 - 1906) на Българската екзархия.

Григорий
български духовник
Gregory of Pelagonia in 1891 by Abdullah Brothers (cropped).jpg
Григорий Макариополски в 1891 г. Фото Братя Абдула
Роден
Починал

Религия Православие
Образование Московска духовна академия
Подпис Gregory of Pelagonia Signature (vectorized).svg
Григорий в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е със светското име Христо Василев Зафиров в Ески Заара през 1853 година. Замонашва се през 1874 година и е ръкоположен в йеродяконски чин от епископ Иларион Макариополски. Учи в Петропавловската духовна семинария от 1876 до 1881 година, след което веднага е назначен за учител в тази семинария. Следва в Московската духовна академия (1885-1889).

Връща се в седалището на Българската екзархия в Цариград, след което през октомври 1889 година е изпратен за председател на Солунската българска православна църковно-училищна община.[1]

На 6 декември 1890 г. е ръкоположен за епископ с титлата Макариополски, но го титулуват и с превода Блаженоградски.[2]

 
Григорий Пелагонийски около 1900 г., Фото: Братя Манаки
 
Битолската митрополия, построена от Григорий Пелагонийски

От 1891 година управлява Охридската епархия на Екзархията. На 6 август 1894 година е избран за охридски митрополит. В 1897 година построява внушителната сграда на българското училище „Свети Климент Охридски“, днес седалище на дебърско-кичевския митрополит.[3]

След получаването на султански берат за български екзархийски владика в Битоля през 1897 година той става Пелагонийски митрополит. Грижи се енергично за българското население там до смъртта си през 1906 година.[4] Зимата след Илинденско-Преображенското въстание той лично раздава помощи от България на пострадалото население в Костурско.[5] Избран е за почетен член на Руския археологически институт в Константинопол.[6]

Григорий остава голям спомен в Битоля. Като привърженик на еволюционните виждания на Българската екзархия влиза в обтегнати отношения с ВМОРО; при все това той се запомня като авторитетен представител и защитник на българите в епархията. Според спомените на отец Тома Николов:

Той се държеше като аристократ. Освен при отиването му в църква и при официалните му визити, които правеше на официалните лица, друг път не можеше да се види на улицата. Ползуваше се с голям авторитет между правителствените кръгове и консулското тяло. Владееше добре турски език и беше много щедър в своите подаръци, давани на паши и бегове. Със своето държание той засенчи гръцкия митрополит.[7]

Григорий построява архитектурно внушителна митрополия в Битоля, която и до днес служи за седалище на владиците.

Гробът-мавзолей на Григорий Пелагонийски се намира в северозападната част на храма „Света Богородица“ в Битоля.

Коста Църнушанов приема, че владиката Григорий е прототип на образа на българския владика в романа на Димитър ТалевГласовете ви чувам“ (глава XLIII-XLV).[8]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 96.
  2. Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
  3. Музејска зграда Словенска писменост. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 30 август 2017. Архив на оригинала от 2017-08-30 в Wayback Machine.
  4. „Колев, Йордан. 100 години от кончината на Григорий, митрополит Охридски и Пелагонийски (Битолски)“, архив на оригинала от 21 март 2009, https://web.archive.org/web/20090321074329/http://www.aba.government.bg/news.php?newsid=1259, посетен 21 март 2009 
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 7.
  6. Личный состав Русского Археологического Института в Константинополе. - в: Известия Рускаго Археологическаго Института в Константинополе, т. VII, 1901, с. 247.
  7. Николов, Тома. Спомени от моето минало, София, 1989, Издателство на Отечествения фронт, стр. 82.
  8. Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 167-168.
пръв титулярен макариополски епископ
(6 декември 1890 – 6 август 1894)
Николай
Синесий охридски и преспански митрополит
(6 август 1894 – 18 декември 1897)
Методий
Евстатий пелагонийски митрополит
(18 декември 1897 – 4 ноември 1906)
Авксентий