Лука Нейчов

(пренасочване от Вълко Нейчов)

Вълко (Лука) Нейчов или Нейчев е български общественик и просветен деец от Възраждането и след Освобождението.

Лука Нейчов
български просветен деец
Роден
Починал
1912 г. (69 г.)
Договор между учителя Лука Нейчов и Битолската българска община, 15/27 юли 1871 г.

БиографияРедактиране

Роден е в панагюрското село Поибрене, тогава в Османската империя, в семейството на богат джелепин. Отначало за кратко учи при Сава Филаретов в София, после продължава и завършва пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ при Йоаким Груев. През 1863 - 1868 учи в Париж, където завършва право.[1] След завръщането си Нейчов учителства в Русе, но скоро се въвлича в различни дребни обществени скандали, води съдебен процес и е принуден да напусне града. С препоръка от Тодор Пеев, той е назначен за учител във Велес. Тук Нейчов преподава през учебната 1870 - 1871 година, но се конфронтира с велешани и е принуден да потърси работа като учител на друго място.[2] Овакантено място в Битоля му предоставя тази възможност и той е назначен за учител в града. Между 1871-1872 година е главен учител в българското училище в Битоля. Учителстването му тук също не е спокойно. На два пъти той се спречква с представители па властта. Това му създава репутацията на кавгаджия и на човек с дръзко поведение. Без да се съветва с общинарите, той харчи доста пари при обзавеждането на училището - купува нови чинове, прави ремонт на сградата и т.н. Влиза в съдебни спорове с общината, които губи в съда. Заминава от Битоля и се установява се в Цариград, където помага на Никола Генович при редактирането на вестник „Турция“.[1]

След Освобождението е съдия в Източна Румелия, депутат е в областното народно събрание и живее в Пловдив. След Съединението през 1885 г. Нейчов става депутат в Народното събрание и е на парламентарния си пост чак до кончината си през 1912 г.[3]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Българска възрожденска интелигенция: Учители, свещеници, монаси, висши духовници, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 455.
  2. Чочков, Хр. Град Велес: учебното дело до революционните борби, София, 1929, стр. 28 - 29.
  3. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005 г.