Отваря главното меню

Битолска българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Битоля, Османската империя, съществувало от 1868 до 1913 г., когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Битолска българска община
Печат на „Българска община в Битоля, 1872“
Печат на „Българска община в Битоля, 1872“
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 1868 г., Османска империя
Закрита 1913 г., Сърбия
Правно положение несъществуваща
Седалище Битоля
Официални езици български
Битолска българска община в Общомедия

Съдържание

ИсторияРедактиране

До 1878 годинаРедактиране

 
Писмо на председателя на общината Козма Пречистански до члена Никола Робев от 29 септември 1888 г.

В средата на XIX век в Битоля започва дейност католическият орден на лазаристите, които отварят български училища с учители чужденци, които обаче не просъществуват дълго. През 1847 година е построено общинско българско училище, но под натиска на гъркоманите става гръцко. По-дейно българският църковен и просветен въпрос е повдигнат след Кримската война и издаването на Хатихумаюна в 1856 година. Върху развитието на българските обществени дела в Битоля благотворно влияние оказва и по-напредналият съседен град Прилеп. В Битоля се създава кръг български активисти от представители на добре организираните еснафски организации, който повежда борба срещу владиката Венедикт Византийски.[1] Между 1860-1865 година Васил Манчев преподава в новобългарско училище. През 1867 година Неделя Петкова устройва българско девическо училище.

 
Писмо от Битолската българска община до Петре Божинов, подписано от Димитър Робев, Димко Радев и други, 20 ноември 1874 г.
 
Кръщелно свидетелство на Василка Мицова от Битолската българска община с подписа на поп Ставре, 2 февруари 1883 г.
 
Българската митрополия в Битоля
 
Началото и края на писмо от българската община в Битоля до екзарх Йосиф I от 25 май 1883 г.

Общината е създадена официално в 1868 година с председател поп Георги Апостолов (Георге, Гьорше), който е свещеник в Битоля от 1860 година.[2] Сред основните ѝ дейци и благодетели са Константин Мишайков, Димитър В. Македонски и семейство Робеви и по-специално Димитър Робев,[3] който е сред първите ѝ председатели.[4] От 1871 година председател е Павел Божигробски.[5] На Димитровден 1869 година по време на службата в църквата „Света Неделя“ не е споменато името на патриаршеския владика и така е заявена българската църковна самостоятелност. Общината с председател поп Ставре е призната от османските власти в 1875 година с право да избира членове за съдебните, административните и присъствени места на вилаета. Малко по-късно получава правото да посочва бирници за събиране на данъците, а на 22 март 1876 година и член-делегат в гражданско-наказателния съд на Битолския санджак.[6]

През 1868-1869 в Битоля учителства Димитър Македонски, а на следващата година Иван Жинзифов и Наум Филев, а между 1871-1872 година главен учител е Лука Нейчов, а след него отново Димитър Македонски до февруари 1873 година.[7]

В 1872 година за пелагонийски митрополит е избран Евстатий, който е ръкоположен в 1873 година, но поради съпротивата на Патриаршията и на Портата, макар че общината настойчиво иска изпращане на владиката в Битоля, Евстатий така и не стъпва в града.

По отношение на църковния въпрос Битолската община е на крайно радикални позиции срещу всякакви отстъпки на Патриаршията, тъй като всички проекти за отстъпки предвиждат отстъпване на Битолската каза. В проекта на патриарх Антим VI Константинополски Пелагонийската епархия се разделя на две, като Прилепска каза се отстъпва на Екзархията, а Битолска остава патриаршистка. Битолската община, за да не бъде изненадана, настоява Екзархията да им дава сведения за преговорите с Патриаршията. Битолчани одобряват Богоявленската служба от 1872 година на Иларион Макариополски, Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански и се изказват против акцията на 11-те в Цариград за компромис с Патриаршията от ноември 1873 г. и против посредническия опит на граф Николай Игнатиев.

Дейността на общината е временно замразена по време на Руско-турскато война. През май 1878 година Хаджи Петко и Димко Куев от името на Битолската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[8]

След 1878 годинаРедактиране

След войната общината бързо е възстановена.[9] През есента на 1880 година е избрана нова община с председател иконом поп Ставре, макар да има и силна противна партия около учителя Димитър Узунов и кандидата за председател архимандрит Ананий, председател на общината през 1869 година[10]. Искането за утвърждаване е изпратено телеграфически, за да може да се потърсят в София пари за откриване на гимназия. Прилепската българска община с писмо от 8 юли до Екзархията също изказва мнение, че българска гимназия трябва да се открие в Битоля, поради голямото политическо значение и влияние, което би упражнила върху българите в цялата Пелагонийска епархия.[11] Поп Ставре е и екзархийски наместник на Битолска епархия без да получава възнаграждение. В Битоля става учител Димитър Ризов, който основава в града младежки клуб със секретар Харитон Попов, които оглавяват противната на поп Ставре партия в града.[12] За да утихнат страстите в Битоля Екзархията е принудена да изпрати в града архимандрит Козма Пречистански от Солун. Под ръководството му е избрана нова община, в която са представени и двете партии. В града е условена за учителка Вела Живкова, която урежда женското училище и женско дружество, но влиза в конфликт с консервативните общинари.[13]

През 1889 година отваря врати Битолската българска класическа гимназия с пръв директор Антон Попстоилов.

Към 1896 година в нея влизат 1100 къщи, което е около 3/4 от българското население. Управлява се от общински съвет, който се избира от народа. Председател на съвета е архимандритът, екзархийски наместник.[14] Църквите към българската община са две – „Света Богородица“ и църквата „Света Неделя“, отвоювана в средата на 60-те години на XIX век, с чиито приходи е издържано българското училище.

Към 25 юли 1909 от десетте основни училища в Битоля завършват 1670 ученици, от които 692 са момичета, а гимназията завършват 194 деца. В този период годишния бюджет на общината, отпускан от Екзархията за училищата в Битоля, възлиза на 241 658 турски гроша. През учебната 1911/1912 година в Битоля работят девет основни смесени български училища с 37 учители и 902 ученици (628 мъже и 274 жени): централно отворено (от 1862 г.), в Горно Ени махала (1869), в Горни баир (1871), в Бела чешма (1872), в Долни баир (1883), в Арнаут махала (1883), в Курт-дере (1889), Долно Ени махала (1898) и в Мечкар махала (1905).[15]

През 1913 година общината е разтурена от сръбските власти, а на 13 май същата година са арестувани всички български основни учители от Битоля и околията, както и класните учители.[16]

БележкиРедактиране

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 556.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.43, 142.
  3. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, I. изд. в Сборник за народни умотворения, кн. X, XI, XII, XIII; 1894-1896 г., стр. 381.
  4. Станев, Камен. Македонските бежанци в България - участници в нейния културен и политически живот
  5. Костенцев, Арсени. Спомени, Изд. на Отеч. фронт, София, 1984
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 556-557.
  7. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2005 г.
  8. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 557.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.33.
  11. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 558.
  12. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 592.
  13. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 597.
  14. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, I. изд. в Сборник за народни умотворения, кн. X, XI, XII, XIII; 1894-1896 г., стр. 375-376.
  15. Илюстрация Илинден, 1936, бр.73-74, стр.11
  16. Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 – 1915 г.), книгоиздателство „Ал. Паскалев и С-ие“, София, 1918 г.