Вълчи зъб (корниз)

Вълчият зъб е вид надпрозоречен корниз в средновековната българска архитектура.

Ахмед бей джамия в Кюстендил с корниз „вълчи зъб“

Вълчи зъб на Фатих Паша джамия в Гърция

Султанската джамия в Елбасан с вълчи зъб

Този архитектурен елемент е характерен за български земи и е обичайна украса на всички монументални и най-вече сакрални обществени сгради през късното средновековие – църкви, джамии и т.н.

Символизъм

Някои автори отъждествяват символизма и значението на този архитектурен елемент със силата и нрава на вълка, доколкото вълците са социални животни, маркиращи територията и защитаващи потомството си, които имат следните качества: издръжливост, ловкост, вярност, интуитивност, интелигентност, независимост, комуникативност.

Легендата за основаването на Рим, след разрушаването на Троя, е свързана с това животно. Вълчият зъб е също така тотем и амулет.

Някои сочат за пример средновековния български строител (майстор Манол), вграждал този символ в своите монументални и религиозни сгради.

Вижте също

• Върколак