Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за древнобългарското митологично-епично същество. За древноримското митологично същество вижте Вълколак.

Върколакът (вълколак) е митологично същество, считано за създание на злото, обикновено дух на умрял човек.[1] Той живее сред хора или в много гъсти иглолистни гори. Когато те захапе върколак, той те заразява, превръщайки те в такъв като него.

Върколак
HIMG 2790 (8070091141).jpg
Ремус Лупин
Създание
Название: Върколак
Прозвище: Вълколак
Класификация
Групиране: митология
Подгрупа: южни и източни славяни
Подобни създания: вълк
Данни
Митология: славянска митология
Първо свидетелство:неустановено
Последно забелязано:скоро
Страна: България
Регион: повсеместно
Обитава: гори и планини
Статус: съществуващ

Върколаците могат да бъдат убити със сребърни прибори, куршуми и оръжия. Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Когато някой мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.

За него свидетелства кремонският епископ Лиудпранд през 949 г. посланик на немския император Отон I в Цариград: „Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“[2] Византийски хронисти също го споменават и пишат, че той приемал формата на различни животни – вълк и орел.[2]

Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).

Има вярвания, че върколаците също могат да се отслабят или убият чрез вълче биле (синя самакитка) или имел.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. talkoven.onlinerechnik.com
  2. а б Веселин Бешевлиев, Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите. – ИЕИМ, 8 – 9, 1929 г.стр. 165
  • Попов P. За върколака в българските народни вярвания (исторически корени и място в народната култура) // Известия на Националния исторически музей. – 1985. – № 5. – С. 213 – 227.