Отваря главното меню

Върба (квартал на Радомир)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върба.

Върба е бивше село в Западна България, присъединено като квартал към град Радомир.

Върба
— квартал —
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Перник
Община Община Радомир
Част от Радомир

ГеографияРедактиране

Върба е разположено на юг от центъра на града.

ИсторияРедактиране

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Върба са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

През януари 1978 година селото е присъединено към Радомир.[2]

Летище ВърбаРедактиране

По време на Втората световна война край Върба функционира полево военно летище. През април 1941 г., при германското нападение срещу Югославия, на него е разположена 2-ра група от 27-а изстребителна ескадра на Луфтвафе, състояща се от 40 изтребители Месершмит 109 Е.[3] През следващите години летището продължава да се ползва от германски части, които участват в противодействието на англо-американските въздушни нападения над България. На 18 август 1944 година германските изтребители от летище Върба са предислоцирани на летище Ниш.[4] През септември 1944 година на летището се прехвърля българският 3-ти въздушен полк.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени във Върба
  •   Апостол Митов (1866/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[6]
  •   Васил Тошев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[7]
  •   Димитър Дойчинов (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[8]
  •   Сотир М. Попов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Кюстендилската дружина[9]

БележкиРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989, с. 65.
  3. Миланов, Йордан. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, Част втора, София 1997, с. 72, 214.
  4. Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 130, 133.
  5. Въздушни части, сайт на Националния военноисторически музей, посетен на 29.09.1944
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 449.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 721.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 245.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 582.