Радомир (община)

община в област Перник
(пренасочване от Община Радомир)
Вижте пояснителната страница за други значения на Радомир.

Община Радомир се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Перник.

Радомир (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Перник
Площ540.49 km²
Население20 463 души
Адм. центърРадомир
Брой селища32
Управление
КметКирил Стоев
(ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023)
Общ. съвет21 съветници
  • ГЕРБ (8)
  • НОВ БЪЛГАРСКИ ПЪТ (3)
  • Зелените (2)
  • БСП (2)
  • СПС ЗАЩИТА (2)
  • БДЦ (2)
  • НАРОДЕН СЪЮЗ (1)
  • ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ (1)
Радомир (община) в Общомедия

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в югоизточната част на област Перник. Част от нейната територия на запад попада в историко-географската област Краище. С площта си от 540,488 km2 заема 2-ро място сред 6-те общините на областта, което съставлява 22,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на община Радомир е твърде разнообразен – ниско планински, хълмист и котловинен. От северозапад на югоизток, на протежение от 34 km се простира Радомирската котловина с площ от 238 km2, което съставлява 44% от територията на общината. Нейната ширина варира от 7 km на югоизток до 22 km на северозапад. Северозападно от село Прибой, в Прибойския пролом на река Струма се намира най-ниската точка на общината – 626 m н.в.

От всички страни Радомирската котловина е оградена от ниски планини. На североизток от нея, до границата с Община Перник се простират югозападните склонове на планината Голо бърдо. Нейният най-висок връх Ветрушка (1158 m) се издига на около 4 km североизточно от град Радомир, на границата с Община Перник.

Североизточно от селата Долна Диканя и Горна Диканя в пределите на община Радомир попадат крайните югозападни, ниски части на планината Витоша. Тук максималната ѝ височина връх Солище (1173,5 m) се намира североизточно от село Горна Диканя. Югоизточно от селата Горна Диканя и Дрен се простират крайните северозападни разклонения на планината Верила, която затваря от югоизток тясната част на Радомирската котловина. Най-високата ѝ точка на територията на общината е връх Градище (1349 m), разположен югоизточно от село Дрен

На юг и югозапад от Радомирската котловина се издигат северните склонове на Конявска планина, която се поделя на четири обособени части. Най-на изток се простират северните и североизточните склонове на Гологлавските височини с връх Манастирище (1094 m) издигащ се южно от село Чуковец. На запад от тях е рида Колош с едноименния си връх (1314 m), разположен южно от село Житуша. Източно и югоизточно от Конявския проход е разположен Централния, най-висок дял на Конявска планина. В него, южно от село Драгомирово се намира най-високата точка на община Радомир – 1189 m н.в. Северозападно от Конявския проход в пределите на общината попадат югоизточните части на Риша планина (крайния северозападен дял на Конявска планина). Тук максималната височина достига 1134 m, разположена северозападно от село Байкалско.

От северозапад Радомирската котловина се загражда от крайните южни части на планината Черна гора. На северозапад от село Копаница височината и достига до 969 m н.в. на територията на община Радомир.

Основна водна артерия на община Радомир е река Струма, като в нейните предели протича част от горното ѝ течение. Реката навлиза в общината при Чардакския пролом, който свързва Радомирската котловина на юг с Брезнишката котловина на север. Струма се насочва на юг през Радомирската котловина и минава западно от град Радомир. Северозападно от село Беланица реката остро завива на северозапад и западно от село Прибой навлиза в третия си по ред пролом – Прибойския, намиращ се в най-южната част на планината Черна гора. В пределите на община Радомир попада неговата горна част, която е залята от водите на язовир Пчелина.

През цялата Радомирската котловина, от югоизток на северозапад с цялото си течение (37 km) протича река Арката, първият по-голям ляв приток на Струма. Реката води началото си от крайните северозападни части на планината Верила, протича по южната периферия на Радомирската котловина и източно от село Поцърненци се влива в Струма. Коритото на реката в пределите на котловината е коригирано, като е оградено с диги и водите ѝ масово се използват за напояване на земеделските земи.

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 20 896 100,00
Българи 18 487 88,47
Турци 34 0,16
Цигани 893 4,27
Други 30 0,14
Не се самоопределят 164 0,78
Неотговорили 1288 6,16

Населени места

редактиране

Общината има 32 населени места с общо население 17 238 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Радомир, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Байкалско 40 21,076 Чокльово Касилаг 44 11,023 Касилак
Беланица 15 1,804 Кошарите Кленовик 197 10,180
Бобораци 97 7,720 Кондофрей 139 16,951
Борнарево 43 5,565 Копаница 127 11,060
Владимир 141 10,380 Кошарите 72 5,053
Горна Диканя 175 35,004 Негованци 106 8,553
Гълъбник 205 22,971 Муси бей Николаево 44 6,652
Дебели лаг 153 19,091 Дебели лак Поцърненци 77 15,446
Долна Диканя 370 29,795 Прибой 210 15,548
Долни Раковец 322 13,125 Радибош 25 10,829
Драгомирово 15 7,790 Ново село Радомир 11921 47,499
Дрен 838 40,887 Старо село 148 15,855
Друган 435 29,790 Стефаново 412 31,394
Жедна 84 10,417 Углярци 31 15,439
Житуша 90 10,586 Червена могила 63 8,341
Извор 491 25,119 Чуковец 108 17,545
ОБЩО 17238 540,488 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Муси бей на с. Гълъбник;
– преименува с. Мехмед бей чифлик на с. Петруново;
  • МЗ № 2915/обн. 16 януари 1942 г. – признава н.м. Борнарево (от Делибалтин чифлик), н.м. Панзърски чифлик и н.м. Котев чифлик (от Черногорски чифлик) за отделно населено място – с. Борнарево;
  • Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Ново село на с. Драгомирово;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Чокльово на с. Байкалско;
  • Указ № 28/обн. 01.02.1952 г. – заличава селата Кошарите и Петруново и ги присъединява като квартали на с. Беланица;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава м. Владимир за с. Владимир;
– заличава с. Търновец (Търновец чифлик) и го присъединява като квартал на с. Извор;
– признава н.м. Мутишов чифлик за отделно населено място – с. Николаево;
– заличава с. Калугерски чифлик (Калугер чифлик) и го присъединява като квартал на с. Поцърненци;
– признава м. Старо село за с. Старо село;
– обединява селата Горни Раковец и Проваленица в едно ново населено място – с. Стефаново;
– признава м. Червена могила за с. Червена могила;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Дебели лак на с. Дебели лаг без административен акт;
  • Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – заличава с. Канджулица и го присъединява като квартал на с. Извор;
  • през 1965 г. – осъвременено е името на с. Касилак на с. Касилаг без административен акт;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – обединява селата Житуша и Кленовик в едно ново населено място – с. Колош;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – обединява махалите Грамаде и Опалово в едно ново васелено място – с. Друган;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава с. Върба и го присъединява като квартал на гр. Радомир;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отдела селата Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник и Слатино и техните землища от община Радомир и ги включва в новосъздадената община Ковачевци с административен център с. Ковачевци;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – заличава с. Колош и възстановява селата Житуша и Кленовик като отделни населени места;
– отделя кв. Кошарите от с. Беланица и го възстановява като отделно населено място – с. Кошарите;
  • Указ № 92/17.04.1992 г. – преименува с. Беланица на с. Кошарите[3];
  • Указ № 23/обн. 15.02.1994 г. – възстановява старото име на с. Кошарите на с. Беланица.

Транспорт

редактиране

През общината преминават два участъка от железопътната мрежа на България:

  • от север на юг, а след общинския център град Радомир, на югоизток – участък от 28,9 km от трасето на жп линията СофияБлагоевградКулата;
  • в западната част на общината – началният участък от 9,9 km от трасето на жп линията Радомир – КюстендилГюешево.

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 132 km:

Топографска карта

редактиране

Външни препратки

редактиране

Официален сайт на община Радомир

Литература

редактиране
  1. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. Това с. Кошарите е различно от отделеното на 22.08.1991 г. с. Кошарите от село Беланица
  4. в този си участък автомагистрала Струма на протежение от 2,7 km се дублира с Републикански път I-1 (от km 302,7 до km 305,4)
  5. на протежение от 2,7 km Републикански път I-1 се дублира с автомагистрала Струма (от km 302,7 до km 305,4) с Републикански път I-6