Върбово (област Смолян)

селище в България
(пренасочване от Върбово (Област Смолян))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбово.

Върбово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

Върбово
Общи данни
Население 1 човек[1] (15 юни 2020 г.)
Землище 38,147 km2
Надм. височина 1200 m
Пощ. код 4710
Тел. код 03030
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 12807
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Широка лъка
Васил Седянков
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Върбово се намира в Средните Родопи,в южните поли на рида Чернатица, на 6 км от село Широка лъка и на 22 км от град Девин. Селото е разпръснато на различна надморска височина, от 1200 до 1800 м. Почвата е от кафява горска до черна. Към днешна дата, село Върбово е в землището на село Широка лъка.

ИсторияРедактиране

Селото е създадено края на XVII началото на XVIII век, при изселването на юруците от Родопите. Неговите създатели са трима кехаи, дошли от източните Родопи. Най-бележитият от тях е Мерджан кехая. В ДА Смолян има запазен документ за покупко продажба на планина между него и предишният собственик. Селото има много заобикалящи го махали. Едни от най-големите са: Сливово, Калевища, Преслупа и още много други. В селото има много интересни обекти – римският мост в началото на селото, църквата Св. Георги, която впечатлява със своите размери и уникални стенописи, а също така и седемте параклиса, заобикалящи селото и махалите и доказващи чисто християнския произход на върбовци. Много интересна е и архитектурата на селото, вписваща се в стила Голяма родопска къща.

Землището на селото е обитавано от тракийските племена още в дълбока древност, за което свидетелстват множеството намерени монети от римската епоха, както и от Първото и Второто българско царство. В местността Селището са намерени много глинени съдове и уреди за леене на метали. Не са провеждани мащабни разкопки.

Обитатели на района са били и юруците, които са го напуснали някъде около 1600 г. Някъде по това време се заселват на това място и днешните върбовци.

Според една легенда името Върбово идва от това, че до римския мост в началото на селото имало една голяма върба, която по пладне побирала под сянката си до 10 000 овце.

След Освобождението от османска власт, Върбово заедно със заобикалящите го християнски села, Широка лъка, Гела, Солища, Стикал, Заевите, Стойките и др., попадат в територията на Източна Румелия. Тези села стават обект на терор от страна на Сенклеровите банди.

Във Върбово пристига капитан Петко Войвода, и води сражение с помаците от Брезе, които правят опит да тероризират Върбово и съседните християнски села, с цел да върнат тази част на Родопите към Османската империя. Запазено е благодарствено писмо до Петко Войвода от върбовските първенци за помощта, която им е оказал.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Върбово е отделено в самостоятелна община, населението му тогава наброява 1500 души християни.

РелигииРедактиране

Върбовци са християни. В миналото в селото са живели и няколко турски семейства. След Освобождението Върбово попада в територията на Източна Румелия и върбовци принуждават семействата да се изселят.

В селото има голяма църква „Св. Георги“, от типа Трикорабна едноапсидна базилика, с галерия. Построена е през 1871 година. Стенописите са запазили свежестта си и не са реставрирани от самото им създаване.

Легендата твърди, че църквата е построена за 40 дни от населението.

Църквата е цялостно изписана от Димитър Христов зограф, от Станимашката художествена школа.

В мерата на селото има и 7 параклиса:

  • Св. Спас
  • Св. св. Костантин и Елена
  • Св. св. Петър и Павел
  • Посветен на трима светии. Св Илия, Св. Неделя и Св. Дух
  • Св. Марина
  • Св. св. Козма и Дамян
  • Св. Георги

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • В началото на пътя от град Девин за село Върбово се намира интересната скална фигура „Момата“, за която има легенда.
  • Църквата „Свети Георги“ в селото е строена през 1871 година.
  • Римският мост в началото на селото
  • училището, основано през 1864 година
  • Множеството красиви параклиси
  • Възрожденската архитектура на селото

Редовни събитияРедактиране

  • Ежегоден събор в местността Бистрица
  • Ежегоден събор на параклиса Св. Марина
  • Ежегоден събор на параклиса Св. св. Константин и Елена

ЛичностиРедактиране


ИзточнициРедактиране