Велко Думев
Атанас[1] Петров Думев, известен от 1894 година като Велко, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, просветен деец. Използва псевдоними като Бодров, Кадров,[2] Орлеанския Д-в[3].
| Велко Думев | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет |
| Подпис |
 |
| Велко Думев в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е в 1869 година в южномакедонския град Воден, тогава в Османската империя, днес Едеса, Гърция. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на силен натиск за посърбяване с приятелите си вдигат бунт и са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи българска филология във Висшето училище в София (днес Софийски университет). В 1893 година завършва славянска филология в Софийското висше училище. Става учител във Велес, влиза в революционната организация и оглавява местния революционен комитет. Делегат е на Солунския конгрес на организацията в 1896 година, на който са изработени уставът и правилникът и организацията приема името Български македоно-одрински революционен комитет.
През 1897 година Думев е учител в Сяр, където развива революционна дейност. В 1889 година е български учител във Велес. В 1900 година е назначен за учител в българското педагогическо в Скопие, а на следната е избран за председател на Скопския окръжен революционен комитет. В него са още Трайко Хаджибожков, Коста Николов и Тодор Паскалев[4]. През юли 1902 година се мести в Одрин като учител по български език в Одринската българска гимназия като става и председател на Одринския окръжен революционен комитет, като замества Спас Мартинов. Заедно с Михаил Герджиков развиват активно дейност по разгръщане на революционната мрежа в изоставащото Одринско. На конгреса в Солун през януари 1903 година Думев е делегат от Одрински окръг и заедно с Иван Гарванов и Анастас Лозанчев е сред най-активните привърженици на курса към въстание. След конгреса заминава за София, където обсъжда с Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Матов и други дейци тактиката на предстоящето въстание. През юни е подпредседател на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание организира доставките на оръжие от София.
Велко Думев участва в заседанията в София, на които се обсъжда развитието на борбата слез неуспеха на въстанието. Подготвя пътуването на Борис Сарафов и Михаил Герджиков в Италия, Франция и Англия, което трябва да запознае Европа с положението в Европейска Турция.
През 1905 г. Думев се връща в Македония и през април е избран за член на Битолския революционен окръжен комитет.
След Младотурската революция в 1908 година Думев преподава български език в Пловдив и София и работи като училищен инспектор. При избухването на Балканската война в 1912 година Думев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като ковчежник[5] в нестроевата рота на Десета прилепска дружина.[6] По време на Първата световна война е училищен инспектор в Ниш.[7]
След войните Думев работи в легалните македонски организации – член е на Националния комитет на македонските благотворителни братства и на Илинденската организация. Участва в създаванто на Македонския научен институт. След разгрома на левицата във ВМРО в Горноджумайските събития в 1924 година, Думев влиза в редакцията на „Илинден“.[8] Редактира вестник „Независима Македония“ в 1932 година, излизал вместо временно спрения „Македония“.[9] Привърженик е на михайловисткото крило във ВМРО.
След освобожднието на част от Вардарска и Егейска Македония в 1941 година Думев многократно посещава новоприсъединените земи. Умира на 2 декември 1945 година.[10][11][12]
Външни препраткиРедактиране
- "Воденският говор" статия от Велко Думев публикувана в сп. "Македонски Преглед", год.XIII, кн.3 и 4, София, 1943 г.
- "Из спомените на две учителки в Македония" статия от Велко Думев, публикувана в сп. "Македонски Преглед", София, 1924 г.
- "Илинден!", статия от Велко Думев, публикувана във в-к "Илинденски лист", София, 2 август 1936 г.
БележкиРедактиране
- ↑ Или Анастас.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 17, 48.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 409.
- ↑ Николов, Коста. Странстванията на един учител - Спомени на Коста Николов, Коралов и сие, София, 2001
- ↑ Дървингов, Петър.История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 727
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 251.
- ↑ Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 155.
- ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 371.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 186.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД