Велко Думев
Атанас[1] Петров Думев, известен от 1894 година като Велко, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, просветен деец.[2][3] Използва псевдоними като Бодров, Кадров,[4] Орлеанския Д-в.[5]
Велко Думев | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 2 декември 1945 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Семейство | |
Подпис | |
Велко Думев в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в 1869 година в южномакедонския град Воден, тогава в Османската империя, днес Едеса, Гърция. Учи в Солунската българска мъжка гимназия.[3] След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на силен натиск за посърбяване с приятелите си вдигат бунт и са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи българска филология във Висшето училище в София (днес Софийски университет).
В 1893 година завършва славянска филология в Софийското висше училище. В 1894 година си сменя името от Анастас на Велко. Става учител във Велес, влиза в революционната организация и оглавява местния революционен комитет. Делегат е на Солунския конгрес на организацията в 1896 година, на който са изработени уставът и правилникът и организацията приема името Български македоно-одрински революционен комитет.[3]
През 1897 година Думев е учител в Сяр, където развива революционна дейност. В 1899 година е български учител във Велес.
В 1900/1901 година е екзархийски училищен инспектор на Скопската епархия[3] и преподава в българското педагогическо училище. Същевременно е председател на Скопския окръжен революционен комитет.[3] В него са още Стоян Божов, Коста Николов и Тодор Паскалев.[6]
През юли 1902 година се мести в Одрин като учител по български език в Одринската българска гимназия, като става и председател на Одринския окръжен революционен комитет, замествайки Спас Мартинов. Заедно с Михаил Герджиков развиват активно дейност по разгръщане на революционната мрежа в изоставащото Одринско. На конгреса в Солун през януари 1903 година Думев е делегат от Одрински окръг и заедно с Иван Гарванов и Анастас Лозанчев е сред най-активните привърженици на курса към въстание. След конгреса заминава за София, където обсъжда с Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Матов и други дейци тактиката на предстоящето въстание. През юни е подпредседател на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание организира доставките на оръжие от София.[3]
Велко Думев участва в заседанията в София, на които се обсъжда развитието на борбата слез неуспеха на въстанието. Подготвя пътуването на Борис Сарафов и Михаил Герджиков в Италия, Франция и Англия, което трябва да запознае Европа с положението в Европейска Турция.
През 1905 година Думев се връща в Македония и през април е избран за член на Битолския революционен окръжен комитет.
След Младотурската революция в 1908 година, Думев преподава български език в Пловдив и София и работи като училищен инспектор. При избухването на Балканската война в 1912 година Думев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като ковчежник[7] в нестроевата рота на Десета прилепска дружина.[8] По време на Първата световна война е училищен инспектор в Ниш.[9]
След войните Думев работи в легалните македонски организации. В 1926, 1928 и 1929 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[10] Член е и на Илинденската организация. Участва в създаванто на Македонския научен институт. След разгрома на левицата във ВМРО в Горноджумайските събития в 1924 година, Думев влиза в редакцията на „Илинден“.[11] Редактира вестник „Независима Македония“ в 1932 година, излизал вместо временно спрения „Македония“.[12] Привърженик е на михайловисткото крило във ВМРО.
След освобожднието на част от Вардарска и Егейска Македония в 1941 година Думев многократно посещава новоприсъединените земи. Умира на 2 декември 1945 година.[13][14][15][16] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[17]
Синът му, Петър Думев, в 1931 година завършва право в Софийския университет.[18]
Външни препратки
редактиране- Думевъ, В. Воденскиятъ говоръ // Македонски Прегледъ XIII (3 и 4). София, 1943.
- „Из спомените на две учителки в Македония“ статия от Велко Думев, публикувана в сп. „Македонски Преглед“, София, 1924 г.
- „Илинден!“, статия от Велко Думев, публикувана във вестник „Илинденски лист“, София, 2 август 1936 г.
- „Двубоят Пуздерлиев – Каламантиев-ич“, публикувано във вестник „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 37, София, 18 септември 1925 година
- „Из моите спомени“, публикувано в сборник „Илинден“, 1927
- "Пред гроба на Тодор Александров", "Лобното место", публикувано във в-к "Илинден" год. V, бр. 35, София, 4 септември 1925 година
- "За волята на българите в Македония под гръцка власт", публикувано във в-к "Македония", год. V, бр. 1490, София, 7 октомври 1931 година
Бележки
редактиране- ↑ Или Анастас.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 294.
- ↑ а б в г д е Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 111.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 17, 48.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 409.
- ↑ Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
- ↑ Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 727
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
- ↑ Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 155.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 371.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 186.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 53.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 153-154.
- ↑ ДАА, Фонд № 2111К, оп.1
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1930 — 1931