Вячеслав Кушев

български композитор

Вячеслав Манолов Кушев е български композитор, автор на стотици песни – камерна, симфонична, хорова, театрална и приложна музика.

Вячеслав Манолов Кушев
Вячеслав Кушев в БНР, 2016 г.
Вячеслав Кушев в БНР, 2016 г.
Информация
Роден
2 май 1950 г. (72 г.)
От Flag of Bulgaria.svg
Професии композитор

БиографияРедактиране

Вячеслав Кушев е роден в София. Учи в Специализирано музикално училище „Ханс Айслер“ в Берлин, Германия (1965 – 68). През 1978 г. завършва БДК, днес НМА в София със специалност композиция при проф. Марин Големинов, проф. Парашкев Хаджиев и проф. Димитър Тъпков.

След дипломирането си Вячеслав Кушев работи като музикален редактор (продуцент) в БНТ и „Българско видео“. Бил е методист и художествен ръководител на музикални състави към културното управление на БНА, като организира в залите на Военния клуб в София редица концертни прояви на именити български певци и инструменталисти, поредицата „Камера вива“ от камерни произведения на български композитори, както и цикъл от концерти под наслов „Млади музикални дарования“.[1]

Дълги години Вячеслав Кушев е бил пианист и корепетитор на „Хор на софийските девойки“. Преподавал е факултативно композиция в НМУ „Любомир Пипков“ в София, бил е заместник-ръководител, вокален педагог и корепетитор на Вокално-естрадния състав „Владимир Маяковски“, с който осъществява концертна дейност в страната и чужбина, музикален ръководител и композитор на Куклен театър „Зорница“ към Националния дворец на децата, музикален мениджър и продуцент в „Балкантон“, вокален педагог в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, основател и ръководител на Детска вокална студия „Алиса“ (от 1985), с която има активна творческа, изпълнителска и издателска дейност.[1] Дълги години е диригент на младежка хорова формация „Гуслари“ и Мъжки камерен хор „Ихтиман“.

Аранжьор и продуцент.

Над 40 награди за творчество и изпълнителство.

ТворчествоРедактиране

За симфоничен оркестър
  • Симфониета (1978)
Камерна музика
  • "Музика за дървени духови инструменти" (флейта, обой, кларинет, фагот и валдхорна) (1974)
  • Богатият“ – за висок глас и струнен квартет, т. Младен Исаев (1975)
  • Струнен квартет“ (1977)
  • „Трио за флейта, кларинет и фагот“ (1981)
  • "Сонатина" за пиано (1981)
  • „Микровариации за пиано“, върху тема от Бела Барток
  • „Скерцо за обой и пиано“ (1975)
  • Соната In modo romantico“ за цигулка и пиано (1977)
  • Diagonally“ за обой и кларинет (1982)
  • „Токата“ за пиано
  • Три малки пиеси за пиано“: Прелюд, Песен и Етюд
  • 2 пиеси върху теми от Марин Големинов“ (1974)
  • Ab imo pectore фантазия за концертен роял (1984)
Хорова музика
  • За смесен хор: 2 лирични песни (1976)
  • „Безсънна птица“, т. В. Дешлиу (превод Матей Шопкин) (1975)
  • 2 лирични песни (1975)
  • За детски хор и пиано: „Родино наша“ (1988), „Българска земя“ (1988), „Рождество“ (1994)
  • За детски хор а капела: 3 песни по стихове на Иван Цанев (1991) и др.
Известни популярни песни
  • „Елегия“, изп. Орлин Горанов, т. Евтим Евтимов (1981)
  • „Горещи следи“, изп. Стефка Оникян, т. Матей Стоянов
  • „Градът нощем“, изп. Орлин Горанов, т. Матей Стоянов
  • „Нещо се случи“, изп. дует „Оникс“, т. Матей Стоянов
  • „Днес и сега“, изп. Камелия Воче, т. Михаил Белчев
  • „Щом си млад“, изп. „Черно и бяло“, т. Александър Александров
  • "Опитай пак", изп. Орлин Горанов, т. Матей Стоянов
  • "Здравей, Димитровград!", изп. Ваня Костова, ст. Атанас Капралов
  • "Загадка", изп. Орлин Горанов, т. Георги Константинов
  • "Узряване", изп. Георги Денков, т. Георги Константинов и мн. други

ДискографияРедактиране

  • Избрани песни от Вячеслав Кушев (2xCD)
  • Музикална кутия (CD)
  • Надпяване (CD)
  • Пей и танцувай (CD)
  • Искам да зная (CD)

ИзточнициРедактиране

  1. а б Енциклопедия български композитори, Вълчинова-Чендова, Елисавета, създател, СБК, 2003, София, с.160 – 161.

Външни препраткиРедактиране