Габалавци
Габалавци (на македонска литературна норма: Габалавци) е село в община Битоля на Северна Македония.
| Габалавци Габалавци | |
| — село — | |
  Габалавци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 690 m |
| Население | 114 души (2002) |
| Пощенски код | 7241 |
| МПС код | BT |
| Габалавци в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е ридско – намира на 690 m надморска височина в областта Пелагония, на 20 km северозападно от Битоля. До 2004 година е част от община Кукуречани. Разположено е вляво от пътя Битоля - Демир Хисар и вдясно от река Шемница.[1]
История
редактиранеНа рида Кале на 1 km североизточно над Стрежево и на 3,5 km западно от Габалавци има средновековна крепост.[2] Възможно е това да е споменатият в контекста на войната между Византия и Сърбия за рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица в 1330 година фрурион Габаларион (заедно с Бучин, Добрун, Железнец и Дебрица).[3]
Местната традиция обяснява името от дъбови стълба, което дало първоначално Дабалавци, от което произлязло днешното име.[1]
В XIX век Габалавци е село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1890 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кобалевци има 1200 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Габаловци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лахци (Габа) (Lahtzi (Gaba) има 112 българи екзархисти.[6]
В 1971 година има 286 жители.[1] От селото се изселват в Битоля, Скопие, Америка, Канада, Австралия и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 114 жители,[1] всички северномакедонци.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 114 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Габалавци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 148.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 октомври 2007