Отваря главното меню

Габарево е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.

Габарево
Общи данни
Население 1617 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 57,608 km²
Надм. височина 423 m
Пощ. код 6162
Тел. код 04363
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 14026
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Павел баня
Станимир Радевски
(независим)
Кметство
   - кмет
Габарево
Шукри Юсеин
(ГЕРБ)
Габарево в Общомедия

ИсторияРедактиране

Научно установено е, че територията на днешното село Габарево е била населявана още от времето на неолита и енеолита. От археологически находки (шила, идоли, сечива и други предмети), изкопани от голямата могила в центъра на селото, наши археолози установиха, че тук някога са живели хора от първобитнообщинния строй. От намерената в околностите на селото военна диплома, издадена през времето на император Антонин Пиус – 157 г., става ясно, че когато римляните покорили траките, селището е било включено в границите на провинция „Сирия“. Самата диплома-каменна плоча с надпис, била поставена в гърне, пълно с пепел и парчета изгорели кости. Учените заключават, че това е пепелната урна на някой римски конник. Древното минало на селото се доказва и от множеството пръснати из околностите му могили и стари пътища.

ЗаселванеРедактиране

Според едно предание от незапомнени времена селото се намирало в полите на Стара планина, в местността „Габрака“, източно от р. Габровница, срещу днешното село Скобелево. Името си селото получава от думата „габър“, от габровата гора, до която било устроено, а когато по-късно станало преместването му на сегашното място, то било наречено от турците „Ак-баш“ или „Ак-башлъ“, в превод „Бяла глава“, защото според легендата първият предложил селището да бъде преместено бил белоглав старец.

Под османско владичествоРедактиране

Завладяно от турците при падането на България под османско владичество, с. Габарево станало военно-феодално владение (Тимар) и като такова било списано в официалните турски документи. От списък на данъкоплатците се вижда, че през 15 век (1472 г.) селото е имало 49 къщи, стопаните на които били обложени с 1617 акчета данък.

От другия най-стар източник на информация за селото се вижда, че през 16 век 246 души са били обложени с кръвен данък.

ДнесРедактиране

Днес в с. Габарево съжителстват в мир и разбирателство различни етноси. Габаревци са заедно в тъга и във веселие. Селото усъвременява своя облик, но в същото време запазва своите автентичост и чар. Неслучайно веднъж посетили това китно село, няма как да не почувствате желание да го зърнете отново.

КултураРедактиране

Българската следа в историята за Принцеса Анастасия

Селото е известно с бизо 100-те си извора, които бликат из землището му. Има версия, че в него е починала една от последните руски княгини – Великата княгиня Анастасия Николаевна – наследница на трона, която заедно със своя иконом пристига в селото след Октомврийската революция от 1917 г. Има множество доказателства, сочещи към истинността на тази версия. В селото още си спомнят за Нора – така се е наричала жената, за която се твърди, че е княгиня Анастасия.

Празници

Изключително атрактивни са кукерските игри, които ежегодно се провеждат в селото на Сирни заговезни. Селото се е превърнало в притегателен център за родолюбци от цялата страна, които представят края си с традиционните си кукерски костюми. Множество са наградите, които селото печели от подобни кукерски игри, провеждани в различни части на страната.

На 16 и 17 юни 2007 г. жителите на с. Габарево проведоха своя първи „Празник на черешата“. Идеята беше празникът да предаде ново лице на позабравения вече „Празник на родното село“. В края на 60-те години на XX век, с помощта на Овощарския институт в Пловдив, около Габарево се създава черешов масив от около 1000 дка. Цял букет от сортове – „Бигаро моро“, „Черна старозагорска“, „Волско сърце“, „Ламберт“, „Черна ранна“ и още други дават възможност беритбата да продължи около месец и половина.

Църковен храм Св. Вмч. Георги Победоносец

В центъра на селото като страж за габаревци се издига величествената сграда на църковния храм, който в сегашния си вид, според летописната книга на църквата, е четвърти поред строеж, завършен и осветен през 1895 г. В летописа е отбелязано, че на мястото на сегашния олтар е имало малка църква, вкопана в земята. По-късно, с усилията на тогавашните габаревци, е бил построен по-голям храм. Може да се приеме, че тази втора постройка на църквата датира от 1834 г., за което съществува и сега неоспоримо доказателство – метален печат с образа на „Св. Георги Победоносец“, заобиколен със следния текст: „СИЙ ПЕЧАТ ЧЕРКОВЕН ЕСТЬ-с.ГАБАРЕВО 1834 г.“. Има сведения, че тогава в храма са служели седем свещеника. В този вид църквата просъществува до 1877 г., когато е била опожарена от турските войски. Третата постройка на храма е съградена със средствата и труда на жителите на село Габарево и е просъществувала до 1885 г. Четвъртото възстановяване и разширяване на църквата, вътрешното ѝ доизграждане, изографисването, построяването на камбанарията и монтирането на камбаните, така както е в сегашния си вид, е завършено през 1895 г. Освещаването на храма е станало през същата година от Старозагорския митрополит Методий Кусевич.

Училище Н. Й. Вапцаров

В Габарево има училище от XVIII век. В 1780 г. при селската църква, наред с килийното училище, отваря врати и училището на Даскал Куцар. През 1844 г. е построено първото светско училище в селото. През 1869 г. е открито и девическо училище. Габаревци са известни с ученолюбието си. В стаите на селското училище за първи път познаха буквите много известни личности: акад. Христо Христов, историк; проф. д-р Тодор Михалчев, философ; проф. Ганчо Ганчев, хидролог и много други.

Читалище „Обнова“

Основано през 1869 г., читалището развива богата театрална, хорова и танцова дейност. Притежава богата библиотека. Към читалището през 1964 г. от учителят Филип Бояджиев е създадена кукерска група, която със своите костюми, хлопки, танци и черешово топче разнася славата на Габарево в страната и чужбина. Читалището успешно се справя със задачата да държи буден духът на хората през годините. Днес в забързаното си ежедневие, жителите на с. Габарево все пак намират време за култура, най-вече благодарение на ежеседмичните литературни четения, организирани в Джанановата къща.

Джанановата къща

Джанановата къща е рождената къща на художничката Петрана Клисурова, която произхожда от известен революционен възрожденски род и е закърмена с неговия дух. Дядо ѝ (по майка) Васил Тодоров Джананов /1838- 1918/ е бил деен участник в национално-освободителното движение. Самият той е председател на Тайния революционен комитет в селото, основан през 1869 от Апостола Васил Левски в неговия дом.

Джанановата къща в Габарево е обявена за исторически и архитектурен паметник на културата и сега е къща музей.

От 1992 г. Общобългарският комитет „Васил Левски“ и община Павел баня организират всяка година на 18 юли в тази къща честване рождения ден на Апостола.

Радучевата къща

В тази възрожденска къща музей е живял Стефан Радучев – друг съратник на Левски, който му давал подслон. През 1994 г. е създаден Комплекс „Валера“, като се запазва архитектурната му стойност. Първият етаж се реконструира като ресторант в битов стил. На вторият етаж се намира музей на каракачанския бит и култура. Комплексът разполага с хотелска част, лятна градина, аранжирана също в битов стил, изворно течащи чешми, водоскок който върти воденично колело.[1]

Джамията

В Габарево етническите и верски групи – българи, турци, цигани, каракачани, празнуват свободно своите празници, почитат традициите си и се молят на своя Бог. Те се уважават взаимно и покрепят съзидателно в търсене на верния път за преуспяване на селото и благоденствието на семействата си.

ПриродаРедактиране

ЛичностиРедактиране

Използвана литератураРедактиране

  • Иван Несторов. Габарево, Старозагорско: [Истор. очерк]. С., 1968.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране