Павел баня (община)

Община Павел баня се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.

Павел баня (община) 42.6, 25.2
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Стара Загора
Площ	518.68 km²
Население	14 612 души
Адм. център	Павел баня
Брой селища	13
Управление
Кмет	Иса Бесоолу (ДПС; 2019)
Общ. съвет	17 съветници ДПС (9) ВМРО 2) ГЕРБ (3) МК БСП за България АБВ-БСП за България (3)
Павел баня (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в северозападната част на област Стара Загора. С площта си от 518,675 km² е 5-а по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 10,06% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Казанлък;
• на юг – община Братя Даскалови;
• на югозапад – община Брезово, област Пловдив;
• на запад – община Карлово, област Пловдив;
• на северозапад – община Априлци, област Ловеч;
• на север – община Севлиево, област Габрово;
• на североизток – община Габрово, област Габрово.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.

Северната третина от територията на община Павел баня се заема от южните склонове на Калоферска планина (част от Средна Стара планина). Между долините на реките Тъжа на запад и Габровница на североизток и изток се издига монолитния планински масив Триглав (част от Калоферска планина). В него се извисява едноименният му връх Триглав 2275,4 m, явяващ се най-високата точка на общината и цялата Област Стара Загора.

Централните райони на общината, разположени южно от Стара планина се заемат от западните, най-високи (400 – 450 m) части на Казанлъшката котловина, Тук се намира най-ниската ѝ точка – 386,9 m н.в., кота преливник на язовир Копринка.

Южно от Казанлъшката котловина в пределите на общината попадат най-високите части на Сърнена Средна гора, които заемат около 1/3 от територията ѝ. На границата с община Брезово се издига връх Братан 1235,8 m, най-високата точка на цялата Сърнена Средна гора.

Води

Основна водна артерия на община Павел баня е река Тунджа, която протича през нея по южната периферия на Казанлъшката котловина, от запад на изток с част от горното си течение. На нея е изграден големия язовир Копринка, като на територията на община Павел баня попада почти цялото му водно огледало. В пределите на общината река Тунджа получава четири по-големи притока:

– Тъжа (ляв, 26 km). Тя извира на 1726 m н.в. в Калоферска планина на Стара планина, на 1,4 km южно от връх Марагидик (1889 m) в община Априлци. Първите 4 km тече на изток, а след това завива на юг в дълбока, на места каньоновидна долина, силно залесена и с голям надлъжен наклон. Северозападно от село Тъжа (при ВЕЦ „Тъжа“) излиза от планината, образува голям наносен конус, завива на югоизток и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа на 440 m н.в., на 2,3 km югоизточно от село Търничени. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 116 km², което представлява 1,38% от водосборния басейн на река Тунджа.

– Селската река (ляв).

– Турийска река (десен, 21 km). Тя извира под името Средна река на 1025 m н.в., на 150 м северно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. До село Турия тече на север в дълбока и гъсто залесена долина. Преди селото завива на изток, а след него на североизток, навлиза в Казанлъшкото поле и долината ѝ става широка и плитка. Влива се отдясно в река Тунджа, на 700 m северозападно от село Виден, в „опашката“ на язовир Копринка. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 83 km², което представлява 0,98% от водосборния басейн на река Тунджа.

– Габровница (ляв, 20 km). Тя води началото си 2200 m н.в. в Калоферска планина, на 1,2 km източно от връх Триглав. В най-горното си течение има източна посока, като постепенно завива на югоизток и юг и протича в много дълбока и тясна долина с голям надлъжен наклон. При село Скобелево напуска планината като образува голям наносен конус и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа (в западната част на язовир Копринка), на 1,5 km южно от село Долно Сахране.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	14 186	100,00
Българи	7220	50,90
Турци	4 451	31,38
Цигани	1 701	11,99
Други	73	0,51
Не се самоопределят	80	0,56
Не отговорили	661	4,66

Движение на населението (1934 – 2021)

Община Павел баня
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	20011	19827	19547	19762	20498	19464	16950	15891	14186	12594
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 13 населени места с общо население от 12 594 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Павел баня, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Александрово	1444	78,630		Осетеново	1002	32,998	Доймушларе
Асен	462	18,906	Юренлии	Павел баня	2516	28,526	Павел
Виден	91	19,467	Карагитлии	Скобелево	627	50,051
Габарево	1327	57,608		Турия	306	67,818
Горно Сахране	1283	16,795		Тъжа	1255	70,207	Голямо село
Долно Сахране	749	14,589		Търничени	865	28,389	Шахпазлии
Манолово	667	34,691	Малко село, Борисово	ОБЩО	12594	518,675	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Указ № 154/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Малко село на с. Борисово;
• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Юренлии на с. Асен;

– преименува с. Карагитлии на с. Виден;

– преименува с. Доймушларе (Доймушлари) на с. Осетеново;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Горно Софуларе (Горно Суфолари) на с. Мъдрен;
• МЗ № 593/обн. 03.04.1945 г. – заличава с. Мъдрен и го присъединява като квартал на с. Скобелево;
• МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Манолово;
• Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Голямо село на с. Тъжа;
• Указ № 1608/обн. 10.11.1978 г. – признава с. Павел баня за гр. Павел баня.

Транспорт

През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 21,5 km преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50 km:

• участък от 22,9 km от Републикански път I-6 (от km 287 до km 309,9);
• участък от 27,1 km от Републикански път II-56 (от km 9 до km 36,1).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Павел баня
• Сайт за общината – туризъм, събития, новини

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.