Павел баня (община)
Община Павел баня се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.
| Павел баня (община) | |
|---|---|
.png) | |
| Общи данни | |
| Област | Област Стара Загора |
| Площ | 518.68 km² |
| Население | 14 612 души |
| Адм. център | Павел баня |
| Брой селища | 13 |
| Управление | |
| Кмет | Иса Бесоолу (ДПС) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Павел баня (община) в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината се намира в северозападната част на област Стара Загора. С площта си от 518,675 km2 е 5-а по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 10,06% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Казанлък;
- на юг – община Братя Даскалови;
- на югозапад – община Брезово, област Пловдив;
- на запад – община Карлово, област Пловдив;
- на северозапад – община Априлци, област Ловеч;
- на север – община Севлиево, област Габрово;
- на североизток – община Габрово, област Габрово.
Природни ресурси редактиране
Релеф редактиране
Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.
Северната третина от територията на община Павел баня се заема от южните склонове на Калоферска планина (част от Средна Стара планина). Между долините на реките Тъжа на запад и Габровница на североизток и изток се издига монолитния планински масив Триглав (част от Калоферска планина). В него се извисява едноименният му връх Триглав 2275,4 m, явяващ се най-високата точка на общината и цялата Област Стара Загора.
Централните райони на общината, разположени южно от Стара планина се заемат от западните, най-високи (400 – 450 m) части на Казанлъшката котловина, Тук се намира най-ниската ѝ точка – 386,9 m н.в., кота преливник на язовир Копринка.
Южно от Казанлъшката котловина в пределите на общината попадат най-високите части на Сърнена Средна гора, които заемат около 1/3 от територията ѝ. На границата с община Брезово се издига връх Братан 1235,8 m, най-високата точка на цялата Сърнена Средна гора.
Води редактиране
Основна водна артерия на община Павел баня е река Тунджа, която протича през нея по южната периферия на Казанлъшката котловина, от запад на изток с част от горното си течение. На нея е изграден големия язовир Копринка, като на територията на община Павел баня попада почти цялото му водно огледало. В пределите на общината река Тунджа получава четири по-големи притока:
- – Тъжа (ляв, 26 km). Тя извира на 1726 m н.в. в Калоферска планина на Стара планина, на 1,4 km южно от връх Марагидик (1889 m) в община Априлци. Първите 4 km тече на изток, а след това завива на юг в дълбока, на места каньоновидна долина, силно залесена и с голям надлъжен наклон. Северозападно от село Тъжа (при ВЕЦ „Тъжа“) излиза от планината, образува голям наносен конус, завива на югоизток и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа на 440 m н.в., на 2,3 km югоизточно от село Търничени. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 116 km2, което представлява 1,38% от водосборния басейн на река Тунджа.
- – Селската река (ляв).
- – Турийска река (десен, 21 km). Тя извира под името Средна река на 1025 m н.в., на 150 м северно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. До село Турия тече на север в дълбока и гъсто залесена долина. Преди селото завива на изток, а след него на североизток, навлиза в Казанлъшкото поле и долината ѝ става широка и плитка. Влива се отдясно в река Тунджа, на 700 m северозападно от село Виден, в „опашката“ на язовир Копринка. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 83 km2, което представлява 0,98% от водосборния басейн на река Тунджа.
- – Габровница (ляв, 20 km). Тя води началото си 2200 m н.в. в Калоферска планина, на 1,2 km източно от връх Триглав. В най-горното си течение има източна посока, като постепенно завива на югоизток и юг и протича в много дълбока и тясна долина с голям надлъжен наклон. При село Скобелево напуска планината като образува голям наносен конус и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа (в западната част на язовир Копринка), на 1,5 km южно от село Долно Сахране.
Население редактиране
Етнически състав (2011) редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 14 186 | 100,00 |
| Българи | 7220 | 50,90 |
| Турци | 4 451 | 31,38 |
| Цигани | 1 701 | 11,99 |
| Други | 73 | 0,51 |
| Не се самоопределят | 80 | 0,56 |
| Не отговорили | 661 | 4,66 |
Движение на населението (1934 – 2021) редактиране
| Община Павел баня | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 20011 | 19827 | 19547 | 19762 | 20498 | 19464 | 16950 | 15891 | 14186 | 12594 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1] | |||||||||||
Населени места редактиране
Общината има 13 населени места с общо население от 12 594 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Александрово | 1444 | 78,630 | Осетеново | 1002 | 32,998 | Доймушларе | |
| Асен | 462 | 18,906 | Юренлии | Павел баня | 2516 | 28,526 | Павел |
| Виден | 91 | 19,467 | Карагитлии | Скобелево | 627 | 50,051 | |
| Габарево | 1327 | 57,608 | Турия | 306 | 67,818 | ||
| Горно Сахране | 1283 | 16,795 | Тъжа | 1255 | 70,207 | Голямо село | |
| Долно Сахране | 749 | 14,589 | Търничени | 865 | 28,389 | Шахпазлии | |
| Манолово | 667 | 34,691 | Малко село, Борисово | ОБЩО | 12594 | 518,675 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- Указ № 154/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Малко село на с. Борисово;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Юренлии на с. Асен;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Горно Софуларе (Горно Суфолари) на с. Мъдрен;
- МЗ № 593/обн. 03.04.1945 г. – заличава с. Мъдрен и го присъединява като квартал на с. Скобелево;
- МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Манолово;
- Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Голямо село на с. Тъжа;
- Указ № 1608/обн. 10.11.1978 г. – признава с. Павел баня за гр. Павел баня.
Транспорт редактиране
През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 21,5 km преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от Железопътната мрежа на България.
През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50 km:
- участък от 22,9 km от Републикански път I-6 (от km 287 до km 309,9);
- участък от 27,1 km от Републикански път II-56 (от km 9 до km 36,1).
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.