Отваря главното меню

Гаврѝл Гѐново е село в Северозападна България. То се намира в община Георги Дамяново, област Монтана.

Гаврил Геново
Кметството на село Гаврил Геново
Кметството на село Гаврил Геново
Общи данни
Население 275 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,95 km²
Надм. височина 219 m
Пощ. код 3469
Тел. код 09558
МПС код М
ЕКАТТЕ 14283
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Георги Дамяново
Нина Петкова
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на десния бряг на река Огоста при водослива ѝ с Дългоделска Огоста, която разделя селото на два квартала – Илица и Соточино. От 1958 г. те са обединени в едно селище, разделено от един мост, което носи името на Гаврил Генов, организатор на Септемврийското въстание и командир на въстаническата рота.

ИсторияРедактиране

Жители на Соточино взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[1]

ЗабележителностиРедактиране

В селото се намира читалище „Цеко Тодоров“, основано през 1899 година, с богата библиотека с 13 000 тома книги, провеждани са културни мероприятия и вечеринки.

През 1970-те и 1980-те години в салона на читалището е функционирало кино със специални за времето си кино- и радиоапаратура, внесени от ГДР. Прожекциите спират към края на 1980-те години, след като киносалонът е унищожен от пожар.

Близо до селото се намира мемориален комплекс „Балова шума“, който е бил голяма културна забележителност през социализма, изграден в памет на партизанското движение в района.

Наблизо има и микроязовир, който в момента се използва за рибарник.

Редовни събитияРедактиране

Първата седмица след Гергьовден се провежда традиционният за селото събор, който вече е позамрял поради обезлюдяването в района.

Известни личностиРедактиране

Родени в Гаврил Геново

ДругиРедактиране

Имало е функционираща ремонтна работилница, селско стопанство, машинно-тракторна станция със стотици трактори и комбайни, оранжерия, която работи до 2008 г.

Детски дом за деца без родителски грижи „Отец Паисий“ – голямо учебно заведение за изоставени деца в училищна възраст, разполагащо с 2 корпуса за живеене, няколко спортни пощадки, кухня и др. Закрит е през 2005 – 2006 г.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.