Вера Начева
Вера Цекова Начева е българска партизанка и политик от БКП, член на Първи състав на Народния съд.
Вера Начева | |
български политик | |
Родена | |
---|---|
Починала | 1996 г.
|
Партия | Българска комунистическа партия Български комунистически младежки съюз |
Награди | Орден „Георги Димитров“ Герой на социалистическия труд Герой на Народна република България |
Народен представител в: VI ВНС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Станка Цекова |
Биография
редактиранеРодена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село Гаврил Геново в семейството на Цеко Тодоров. Сестра ѝ Станка Цекова също е политик. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на БКП. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в Трънския партизански отряд, в отряда „Чавдар“ и накрая е политкомисар на Втора средногорска бригада „Васил Левски“.
През 1944 – 1945 г. е член на Първи състав на Народния съд, който съди бившите регенти, дворцови съветници и министри от периода 1940 – 1944 г.[1]
След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на Съюза на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Между 1951 и 1953 г. е секретар на Международната демократична федерация на жените.[2] В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „Герой на социалистическия труд“ и „Герой на Народна република България“ (1989).[3] Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984.
Източници
редактиране- ↑ Народният съд 1944 – 1945. I състав на Народния съд // narodensud.archives.bg.
- ↑ Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 111
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111