Вера Начева

български политик

Вера Цекова Начева е българска партизанка и политик от БКП, член на Първи състав на Народния съд.

Вера Начева
български политик
Родена
Починала
1996 г. (91 г.)

Етнос българи
Награди Георги Димитров (орден)
Герой на социалистическия труд
Герой на Народна република България
Народен представител в:
VI ВНС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Братя/сестри Станка Цекова

БиографияРедактиране

Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село Гаврил Геново в семейството на Цеко Тодоров. Сестра ѝ Станка Цекова също е политик. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на БКП. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в Трънския партизански отряд, в отряда „Чавдар“ и накрая е политкомисар на Втора средногорска бригада „Васил Левски“.

През 1944 – 1945 г. е член на Първи състав на Народния съд, който съди бившите регенти, дворцови съветници и министри от периода 1940 – 1944 г.[1]

След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на Съюза на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Между 1951 и 1953 г. е секретар на Международната демократична федерация на жените.[2]. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „Герой на социалистическия труд“ и „Герой на Народна република България“ (1989).[3] Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984.

ИзточнициРедактиране

  1. Народният съд 1944 – 1945. I състав на Народния съд. // narodensud.archives.bg.
  2. Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 111
  3. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111