Гаврил Стоилов
Гаврил (Гаве) Стоилов Сейменски е български революционер, деец на Върховния комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
| Гаврил Стоилов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1884 г.
|
|---|---|
| Починал | 1918 г.
|
| Гаврил Стоилов в Общомедия | |
Биография редактиране
Гаврил Сейменски е роден в 1884 година в малешевското село Смоймирово, тогава в Османската империя.[3] Революционната си дейност започва в 1908 година. Арестуван е от властите в 1912 година и затворен, но успява да избяга от затвора[2] и при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Дончо Златков.[3] Пленен е от гърците и заточен на остров Трикери.[4]
В началото на 1914 година се завръща в Смоймирово и става малешевски околийски войвода на ВМОРО.[4] Води редица сражения със сръбски части,[5] сред които при Стоймирово на 4 април 1914 година, в Готен планина и в Сливница планина, Беровско.[4]
През Първата световна война е в партизанската рота на 11-а дивизия на поручик Никола Лефтеров.[6][4] Придаден е към германското разузнавателно бюро като взводен командир. Награден е от германските военни власти с орден за военни заслуги. В 1917 година е изпратен в Прокупленско за потушаване на Топлишкото въстание с дружинен командир майор Атанасов. Води сражения с въстаниците при Пролом планина, Зидович Каман, Мали Ястребац.[4]
След края на войната в 1918 година се завръща в Смоймирово. Издаден е от сърбомани и е заловен и убит, когато отива на нивата си.[4]
На 7 април 1943 година вдовицата му Пелагия Стоилова на 55 години, родена и жителка на Смоймирово, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
-
Жалба против отпуснатата народна пенсия на Палагия Стоилова, вдовица на войводата Гаврил Сейменски, от жители на Смоймирово и Берово -
Жалба против отпуснатата народна пенсия на Палагия Стоилова, вдовица на войводата Гаврил Сейменски, от жители на Смоймирово и Берово -
Проверка на пенсионната молба на Гаврил Стоилов от директора на Горноджумайската областна дирекция, 25 януари 1944 г. -
Проверка на пенсионната молба на Гаврил Стоилов от директора на Горноджумайската областна дирекция, 25 януари 1944 г.
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 84.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 651.
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 85.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133 и 150.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 422.