Смоймирово

селище в Република Македония

Смоймирово, понякога Стоймирово (на македонска литературна норма: Смојмирово), е село в Северна Македония, община Берово.

Смоймирово
Смојмирово
— село —
Викиекспедиција Малешевија (216).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.7358° с. ш. 22.8444° и. д.
Смоймирово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 899 m
Население 765 души (2002)
Пощенски код 2330
Смоймирово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историческата област Малешево.

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Смоймирово е българско село в Малешевска каза на Османската империя.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоймирово е населявано от 560 жители българи християни.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 14 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Смоймирово има 760 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

Църквата „Успение Богородично“ е изписана в 1909 година от Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев. Надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 765 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 764
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Смоймирово
  •   Аврам Иванов (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 20 септември 1923 година[6]
  •   Александър Самарджиски (1938 – 2001), математик от Северна Македония
  •   Георги Каракутовски (р. 1947), офицер, генерал-лейтенант от Северна Македония
  •   Бранко Дракалски (р. 1960), офицер, бригаден генерал от Северна Македония
  •   Гаврил Сейменски (1884 – ?), български революционер
  •   Димитър Самарджиев (Прокурора), български революционер[7]
  •   Иван Петрев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[8]
  •   Иван Стоев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 15 юли 1907 година в местността Кърлик край Габрово, заедно с Алекса Атанасов (? – 1907) Арабаджиев от Гевгели[9]
  •   Н. Тагарски (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 20 септември 1923 година[6]
  •   Панфил, деец на ВМРО[10]
  •   Симо Смоймировчето, български революционер от ВМОРО, четник при Герасим Огнянов през 1907 година[11]

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  4. Виртуална енциклопедия на българската иконография. // Посетен на 8 януари 2014 г.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  9. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 715.
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 87.