Галицко-Волинско княжество

Галицко-Волинското княжество (на украински: Га́лицько-Воли́нське князівство) или Кралство Рус, е късносредновековна монархия в Източна Европа, съществуваща като самостоятелна единица между 1199 г. и 1349 г. Управлявана е от князе и крале от династиите на Рюриковичите, Пястите и Гедиминовичите.

Галицко-Волинско княжество
1199 – 1349
      
Герб
Герб
Континент
СтолицаВолодимир, Холм, Лвов
Официален езикстаробългарски (църковнославянски), източнославянски
Религияизточно православие
Форма на управление
Галицко-Волинско княжество в Общомедия

През VI-VII в. земите на бъдещите княжества Галиция и Волин са населени с племена, обединени в племенни съюзи. В паметници от началото на VII в. се споменават дулебите, а в края на същото столетие – бужани, червяни (или зверяни), иличи и бели хървати, чиито поселения наброяват между 200 и 300. До средата на IX в. съществува племенно обединение на волиняните.[1]

През 981 г. Галицкото и Волинското княжество окончателно биват включени в състава на Киевска Рус от Владимир I Велики.

В края на XII в. волинският княз Роман Мстиславич присъединява към земите си и тези на Галиция (на югозапад от волинските земи). Обединеното Галицко-Волинско княжество е създадено от него през 1199 г.

Скоро след коронацията на Данило Романович през 1253 г., князът поема защитата на Киев от татаро-монголските войски, а след опустошаването на центъра на Киевска Рус, той се превръща в неин наследник.

Източници

редактиране
  1. Вж. Ипатиевска летопис