Генадий Айги
Генадий Николаевич Айги (фамилия при раждането Ли́син, по-късно сменя фамилията си с родово име Айги, на чувашки: Геннадий Айхи) (роден на 21 август 1934 г. в с. Шаймурзино, Чувашия – починал на 21 февруари 2006 г. в Москва, Русия) е чувашки и руски поет и преводач.
Генадий Айги | |
Роден | 21 август 1934 г. с. Шаймурзино, Чувашия |
---|---|
Починал | 21 февруари 2006 г. |
Професия | чувашки и руски поет и преводач |
Националност | Русия |
Жанр | стихотворение |
Награди | „Андрей Бели“ (1987), Пастернакова награда (2000), Награда на Френската Академия (1972), „Петрарка“ (1993) Златен венец на Стружките вечери на поезията (1993) |
Подпис | |
Генадий Айги в Общомедия |
Един от лидерите на съветското авангардно изкуство на 60-те–70-те години на ХХ век, създател на руския поетически сюрреализъм. Има голям принос за популяризирането на чувашката поезия и чувашката култура в света.
Биография
редактиранеРоден е в село Шаймурзино в Чувашия в семейството на учител. Баща му загива във Втората световна война. От дете пише стихове на чувашки език, през 1953 г. завършва Батиревското педагогическо училище и става студент в Литературния институт „Максим Горки“, където участва в семинара на Михаил Светлов. Сприятеляването с Борис Пастернак насочило към Айги вниманието на съветските специални служби, под чийто натиск през март 1958 г. следването му в института е прекратено заради „написването на враждебна книга със стихове, подриваща основите на метода на социалистическия реализъм“ („Обыденность чуда“ – в оригинал за първи път в списание „Дружба народов“, 1993, кн. 12). Под влияние на Пастернак Айги започва да пише и на руски и взима решение да остане в Москва – и в течение на 10 години (1961–1971) завежда сектор в Държавния музей „В. В. Маяковски“. Успоредно със създаването на собствена поезия на руски език Айги се занимава активно с преводи на световна поезия на родния си чувашки, създавайки антологиите „Поетите на Франция“, „Поетите на Унгария“, „Поетите на Полша“. От началото на 60-те години на ХХ век стиховете на Айги започват да се публикуват в много страни по света на руски и в преводи на различни езици; но в Родината му първата книга на Айги със стихове на руски излиза едва през 1991 г.
В творчеството на Айги е силно влиянието на чувашкия фолклор и фолклора на други общности в Поволжието, изобщо на народната култура; той постоянно се обръща към най-древните архетипове на народното съзнание. В същото време Айги се държи сякаш не живее в своето време и продължава директно традицията на руския и на европейския (преди всичко на френския, но и на немския, в частност поезията на Паул Целан) поетически авангард, което се вижда например по ролята, която играят в поезията му визуално-графичното оформление на текста, авторската система на пунктуация, рязко отличаващия се от разговорния синтаксис, системата от повтарящи се мотиви и ключови думи, преминаващи от един текст в друг (това свойство по парадоксален начин сродява поезията на Айги вече не с футуризма, а със символизма).[1]
Генадий Айги умира на 21 февруари 2006 г. в Москва, но е погребан в гробището на село Шаймурзино в Чувашия.
Признание
редактиранеНароден поет на Чувашия (1994).
Носител на награда „Андрей Бели“ (1987), на Пастернаковата награда (2000, първи носител), на наградата на Френската Академия (1972), на наградата „Петрарка“ (1993) и др.
На няколко пъти е предлаган за Нобеловата награда за литература.
Айги е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1993 г.
Библиография
редактиране- Стихи 1954–1971. Мюнхен: Verlag Otto Sagner, 1975.
- Отмеченная зима: Собрание стихотворений. Париж: Синтаксис, 1982.
- Три стихотворения. Париж, 1991. 35 с. 265 екз.
- Здесь. Избранные стихотворения. 1954–1988. М.: Современник, 1991.
- Теперь всегда снега: Стихи разных лет. 1955–1989. М.: Советский писатель, 1992. 320 с.
- Свечи во мгле и несколько песенок. М.: Раритет-537, 1992. 160 с.
- Тетрадь Вероники: Первое полугодие дочери. М.: Гилея, 1997. 1000 екз. ISBN 5-85302-052-8
- Слово-ворона: Стихи разных лет. Париж: Дронниковъ-Коноваловъ, 1998. 56 с. 70 экз.
- Памяти музыки (К 200-летию со дня рождения Франца Шуберта). Шубашкар: Руссика-Лик Чувашии, 1998. 52 с. 250 екз. ISBN 5-87315-002-6
- Поклон – пению: Сто вариаций на темы народных песен Поволжья. М.: ОГИ, 2001. 56 с.
- Продолжение отъезда: Стихотворения и поэмы. 1966–1998. М.: ОГИ, 2001.
- Мир Сильвии. М.: Издательство „А и Б“. 2001.
- Разговор на расстоянии: Статьи, эссе, беседы, стихи. СПб.: Лимбус Пресс, 2001. 304 с. 3000 экз. ISBN 5-8370-0149-2
- Поля-двойники. М.: ОГИ, 2006. 232 с. 2000 экз. ISBN 5-94282-335-9
- Стихотворения. Комментированное издание. Сборник / Сост. Г. М. Натапова. М.: Радуга, 2008. 424 с. 2000 екз. ISBN 978-5-05-006801-9
- Собрание сочинений. Чебоксары: Чувашское книжное издательство, 2009.
- Собрание сочинений. В 7 тт. М.: Гилея, 2009. 1200 с. (Том 1. Начала полян, Том 2. Зимние кутежи, Том 3. Провинция живых, Том 4. Тетрадь Вероники, Том 5. Поле-Россия, Том 6. Листки – в ветер праздника, Том 7. Продолжение отъезда)
На български
редактиране- Генадий Айги. Стихотворения. Подбор и превод Николай Кънчев. София: Христо Ботев, 1995, 120 с. (ISBN 954-445-396-2)
Източници
редактиране- ↑ Магдалена Костова-Панайотова, „Поетическото „шаманство“ на Генадий Айги“, Електронно списание LiterNet, 2 май 2006 г., № 5 (78)