Отваря главното меню

Паул Цéлан (на немски: Paul Celan) е литературният псевдоним на Паул Анчел. Смятан е за австрийски поет, понеже израства в немскоезична среда и създава творбите си на немски език. Самият Целан настоява презимето му да бъде произнасяно с ударение на първата сричка.

Паул Анчел
Paul Celan
Паспортна снимка от 1938 г.
Паспортна снимка от 1938 г.
Псевдоним Паул Целан
Роден 23 ноември 1920 г.
Починал 20 април 1970 г. (49 г.)
Професия поет, преводач
Съпруга Жизел Лестранж
Подпис Paul Celan signature.jpg
Уебсайт
Паул Анчел в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Паул Песах Анчел (Паул Цéлан) е роден в немскоговорещо еврейско семейство в гр. Чернивци, сегашна Украйна, тогава част от Румъния след разпадането на Австро-Унгария.

През 1938 Целан заминава да следва медицина в Тур във Франция, а след избухването на Втората световна война записва през 1939 литература и романистика в Черновицкия университет. В 1942 г. като евреин е пратен в трудов лагер в Румъния, а родителите му и много близки загиват в концлагер.

 
Целан като момче

След войната Целан се завръща в Чернивци, за да завърши следването си, а после отива в Букурещ, където работи като лектор и преводач. В 1947 г. избягва от сталинисткия режим през Унгария във Виена, където публикува първата си поетическа книга „Пясък от урните“ (1948) и после заминава за Париж – там следва германистика и езикознание. Среща се с поетесата Ингеборг Бахман, с която изживява краткотрайна, но „демонична“ любовна връзка. Втората си стихосбирка „Мак и памет“ (1952) поетът съставя в Париж. В 1955 г. Паул Целан придобива френско гражданство и от 1959 г. е доцент в Екол нормал супериор на Парижкия университет.

В стихосбирката „От праг до праг“ (1955) Целан изследва „структурата на онемяването“, лишаването на човека от словесна способност. Следващите му книги – „Езикова решетка“ (1959), „Ничия роза“ (1963), „Сетен дъх“ (1967), „Разнищени слънца“ (1968), „Принудата на светлината“ (1970), и посмъртно издадените – „Снежен дял“ (1971) и „Стопанство на времето“ (1976) го утвърждават като един от най-големите немскоезични поети на новото време.

Едва 49-годишен Паул Целан се самоубива в Париж, като се хвърля в Сена от моста „Мирабо“.

ПреводиРедактиране

ВлияниеРедактиране

Още ранните книги на Целан намират широк отзвук и го представят като дълбок и сложен поет с трудно проницаем изказ и богата метафорика. В творчеството му се долавят библейски мотиви и хасидистки впечатления от детството, влияния от Иван Гол, Елзе Ласкер-Шюлер и поезията на френските сюрреалисти. Основно духовно състояние в поезията на Целан е чувството за нараненост и дирене на нова действителност. Стиховете му са безримни, със строга структура, често организирани на музикален принцип. Особена известност придобива поемата му „Фуга на Смъртта“[1], създадена още през 1945 г., с тема унищожаването на евреите в националсоциалистическите концлагери.

БиблиографияРедактиране

 
Гробът на Паул Целан край Париж
  • Der Sand aus den Urnen, 1948 (enthält den Erstdruck der Todesfuge)
  • Edgar Jené und der Traum vom Träume, 1948
  • Mohn und Gedächtnis, 1952
  • Von Schwelle zu Schwelle, 1955
  • Sprachgitter, 1959
  • Der Meridian, 1961 (Rede anlässlich der Verleihung des Georg-Büchner-Preises 1960)
  • Gedichte, Eine Auswahl, 1962
  • Die Niemandsrose, 1963
  • Atemkristall, 1965
  • Atemwende, 1967
  • Diese / freie / grambeschleunigte / Faust, 1967
  • Ausgewählte Gedichte. Zwei Reden, 1968
  • Fadensonnen, 1968
  • Todtnauberg, 1968
  • Schwarzmaut, 1969
  • Lichtzwang, 1970
 
„Поезия от Паул Целан“
(1990) – на английски
Посмъртни публикации
  • Schneepart, 1971
  • Gedichte in zwei Bänden, 1975
  • Zeitgehöft, Späte Gedichte aus dem Nachlaß, 1976
  • Gesammelte Werke in fünf Bänden, Gedichte und Übertragungen, 1983
  • Gedichte 1938 – 1944, Faksimile und Transkription der Handschrift, 2 Bde, 1986
  • Das Frühwerk, 1989
  • Werke, Historisch-kritische Ausgabe, 1990
  • Die Hand voller Stunden und andere Gedichte, 1991
  • Eingedunkelt und Gedichte aus dem Umkreis von Eingedunkelt, 1991
  • Ich hörte sagen. Gedichte und Prosa Gelesen von Paul Celan, 1997
  • Die Gedichte aus dem Nachlass, 1997
  • Werke in sieben Bänden, 2000

Награди и отличияРедактиране

В чест на поета-преводач Немският литературен фонд учредява през 1988 г. наградата Паул Целан за изтъкнати преводачески постижения.

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране