Петър Марков
Тази статия е за българския генерал. За политика вижте Петър Марков (политик).
Петър Радушков Марков е български офицер (генерал от кавалерията), командир на Лейбгвардейския конен полк (1886 – 1908), инспектор на конницата (май 1908 – април 1910) и дълги години генерал-адютант на цар Фердинанд.[1] Пълномощен министър на България в Берлин в началото на Първата световна война (1914 – 1915).
| Петър Марков | |
| български генерал | |
| Звание | генерал от кавалерията |
|---|---|
| Години на служба | 1880 – 1918 |
| Служи на |  България |
| Род войски | артилерия |
| Командвания | Лейбгвардейския конен полк |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 7 септември 1859 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | 1943 г.
|
.svg){kind=small}
Биография
редактиранеПетър Марков е роден на 7 септември 1859 г. в Шумен. През 1880 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик, на 30 август 1883 г. е произведен в чин поручик, а на 30 август 1885 г. в чин капитан. Като поручик в личния княжески конвой през 1883 година е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт-Петербург, която завършва през 1884 година.[2] Служи в конвоя на Царя и във 2-ри конен полк. От 2 ноември 1885 г. е командир на 2-ри ескадрон от 2-ри конен полк.
В периода 1886 – 1908 е командир на Лейбгвардейския конен полк. През 1889 г. е произведен в чин майор, през 1893 в чин подполковник, през 1898 в чин полковник, а през 1904 г. в чин генерал-майор. Бил генерал-адютант (флигел-адютант) на цар Фердинанд, а също така и пълномощен министър в Берлин. На 17 септември 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.
На 27 ноември 1918 г. е произведен в чин генерал от кавалерията и преминава в запаса. На 5 август 1920 г. преминава в опълчението.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (30 август 1880)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (30 август 1885)
- Майор (1889)
- Подполковник (1893)
- Полковник (1898)
- Генерал-майор (1904)
- Генерал-лейтенант (17 септември 1913)
- Генерал от кавалерията (27 ноември 1918)
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 229.
Бележки
редактиране- ↑ Полковник Петър Марков и други официални лица по време на първото официално посещение на Княз Фердинанд в Цариград – на терасата на двореца в Куручешме, снимка на Пейо Колев в lostbulgaria.com
- ↑ Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 142