Отваря главното меню

Жеко Жеков Радев е български географ, първият хабилитиран преподавател по физическа география и основоположник на геоморфоложката наука в България. Той е сред основателите на Българското географско дружество.

Жеко Радев
български географ

Роден
Починал
24 януари 1934 г. (58 г.)
Научна дейност
Област География

Жеко Радев е роден на 31 юли 1875 г. в Нови пазар. Завършва основно и трикласно училище в родния си град. През 1894 г. завършва Шуменското педагогическо училище. Известно време работи като начален учител в Нови пазар, Преслав и с. Върбица, Шуменско. През 1900 г. постъпва като студент по педагогика и философия в Софийския университет. Завършва през 1904 г. Същата година е назначен за гимназиален учител в Бургас.

Става асистент при проф. Анастас Иширков на 1 февруари 1906 г. През 1911 и 1912 г. специализира география в Берлин при професор Албрехт Пенк. По време на Балканската война прекаратява специализацията си, а през учебната 1913-1914 г. я завършва. През 1915 г. пише големия си научен труд Карстови форми въ Западна Стара планина, който му служи като хабилитация за редовен доцент по физическа география. По-късно същата година чете встъпителната си лекция на тема Задачи и методъ на геоморфологията. През юли и август 1916 г. придружава проф. Иширков в научната експедиция в Македония, организирана от Щаба на българската армия. През 1921 г. е извънреден, а от 1927 г. и редовен професор по физическа география.[1][2]

Почива на 24 януари 1934 г.

ТрудовеРедактиране

  • НѢколко бележки върху климата на гр. Бургасъ (1906)
  • НашитѢ селища въ връзка въ тѢхната надморска височина (1906, в съавторство с проф. А. Иширков)
  • Рила планина – орохидрографски бележки (1910)
  • Картометрически приносъ за изучаване на България (1910)
  • Географическо положение, граници и повърхнина на България (1910)
  • Карстови форми въ Западна Стара планина (1915)
  • Предметъ и методи на географията (1919)
  • Геоморфологически бѢлѢзи на българскитѢ земи и тѢхното значение за температурнитѢ и валежни отношения на страната (1919)
  • Природна скулптура по високите български планини. София, 1920.
  • Геоморфологична работа на ледника (1921)
  • Ледникови следи въ облика на Пиринъ (1921)
  • Алпийски и подалпийски пояси на високитѢ български планини (1921)
  • РѢка ВѪча и нейната долина (1923)
  • Географска и етнографска Македония (1924)
  • Търновският проломъ и долината на р. Янтра (1925)
  • Източна Стара планина и долината на р. Камчия. София, 1926.
  • Има ли следи от дилувиално заледяване на Витоша(1926)
  • Географска и етнографска България въ нейните исторически граници (1926)
  • Епигенетични проломи въ долината на р. Струма (1933)

ИзточнициРедактиране

  1. "Известия на българското географско дружество кн II", 1934 г., стр.5-14
  2. "Сп. Български туристъ кн I", 1934 г., стр.13