Жеко Радев

Жеко Жеков Радев е български географ, първият хабилитиран преподавател по физическа география и основоположник на геоморфоложката наука в България. Той е сред основателите на Българското географско дружество.

Жеко Радев
български географ
Роден	Жеко Жеков Радев 31 юли 1875 г. Нови пазар, Османска империя
Починал	24 януари 1934 г. София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област	География
Работил в	Софийски университет

Биография

Жеко Радев е роден на 31 юли 1875 г. в Нови пазар. Завършва основно и трикласно училище в родния си град. През 1894 г. завършва Шуменското педагогическо училище. Известно време работи като начален учител в Нови пазар, Преслав и с. Върбица, Шуменско. През 1900 г. постъпва като студент по педагогика и философия в Софийския университет. Посещава и лекциите по география на проф. Анастас Иширков и по геология на проф. Георги Златарски. Завършва през 1904 г. Същата година е назначен за гимназиален учител в Бургас. Събира материали за географско изследване на Бургас. През 1906 г. е преместен в София, където преподава в Трета софийска мъжка гимназия. Командирован е за асистент по география в Института по география към Софийския университет. На 1 януари 1909 г. е назначен за редовен асистент и започва работа в областта на физическата география. През 1911 – 1912 г. специализира география в Берлин при професор Албрехт Пенк. По време на Балканската война прекратява специализацията си, а през учебната 1913 – 1914 г. я завършва. След завръщането си от Германия започва реформа в провеждането на упражненията по картография. След това работи по снабдяването на институтската библиотека с необходимите книги по физическа география.

Жеко Радев, наред с Гунчо Гунчев, Еким Бончев, Илия Иванов, Димитър Яранов и др., е основоположник на българската геоморфология. Подробно анализира петрографските и тектонски условия на залягане на изследваните форми на релефа, наред с това се обръща особено внимание на всички природни условия и фактори, оказващи роля в морфогенезата – климат, води, растителност и др. Привърженик е на американската геоморфоложка школа на Уилям Дейвис, както и последовател на идеите на Алфред Пенк и други водещи за времето си учени. Преобладават темите по проблемите на глациалната и карстова геоморфология, а райони на изследване на публикациите му са Рила, Пирин, Родопите, Витоша, Източна и Западна Стара планина и др.

През 1915 г. пише големия си научен труд „Карстови форми въ Западна Стара планина“, който му служи като хабилитация за редовен доцент по физическа география. По-късно същата година чете встъпителната си лекция на тема „Задачи и методъ на геоморфологията“. През юли и август 1916 г. придружава проф. Иширков в научната експедиция в Македония, организирана от Щаба на българската армия; проучванията си отразява в доклада „Физикогеографски особености на Македония и Поморавия“ и в книгата си „Природна скулптура по високите български планини“ (Рила, Западните Родопи, Пирин, Шар, Кораб, Салакова – Караджица и Баба), 1920 г. През 1921 г. е извънреден, а от 1927 г. и редовен професор по физическа география.

От 1919 г. е редактор на списание „Естествознание“, което увеличава съдържанието си по география и е преименувано на списание „Естествознание и география“. Той е пълномощник на туристическото дружество „Алеко Константинов“ в Софийския университет. Взема отношение по въпроса на туристическите хижи на Витоша.

Той е сред основоположниците на Българското географско дружество. Дописен член е на Българския археологически институт. През 1921 г. е избран за извънреден професор. През 1923 – 1924 г. специализира в Берлин и Виена. През 1927 г. е избран за редовен професор по физическа география и завежда катедрата по физическа география до смъртта си. От 1927 до 1928 г. е декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет.

Умира на 24 януари 1934 г. от сърдечна недостатъчност в София.

Трудове

• НѢколко бележки върху климата на гр. Бургасъ (1906)
• НашитѢ селища въ връзка въ тѢхната надморска височина (1906, в съавторство с проф. Анастас Иширков)
• Рила планина – орохидрографски бележки (1910)
• Картометрически приносъ за изучаване на България (1910)
• Географическо положение, граници и повърхнина на България (1910)
• Карстови форми въ Западна Стара планина (1915)
• Предметъ и методи на географията (1919)
• Геоморфологически бѢлѢзи на българскитѢ земи и тѢхното значение за температурнитѢ и валежни отношения на страната (1919)
• Природна скулптура по високите български планини. София, 1920.
• Геоморфологична работа на ледника (1921)
• Алпийски и подалпийски пояси на високитѢ български планини (1921)
• Ледникови следи въ облика на Пиринъ // Списание "Бѫлгарски туристъ". Т. IV-V. София, 1922.
• РѢка Вѫча и нейната долина (1923)
• Географска и етнографска Македония (1924)
• Търновският проломъ и долината на р. Янтра (1925)
• Източна Стара планина и долината на р. Камчия. София, 1926.
• Има ли следи от дилувиално заледяване на Витоша // Списание на БАН клонъ природо-математиченъ. Т. XXXIV. София, 1926.
• Географска и етнографска България въ нейните исторически граници (1926)
• Епигенетични проломи въ долината на р. Струма // Известия на българското Географско дружество. София, 1933.