Жеко Радев

български географ

Жеко Жеков Радев е български географ, първият хабилитиран преподавател по физическа география и основоположник на геоморфоложката наука в България. Той е сред основателите на Българското географско дружество.[1]

Жеко Радев
български географ
Zheko Radev.jpg
Роден
Жеко Жеков Радев
Починал
24 януари 1934 г. (58 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Етнос българи
Учил в Софийски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област География
Работил в Софийски университет

БиографияРедактиране

Жеко Радев е роден на 31 юли 1875 г. в Нови пазар. Завършва основно и трикласно училище в родния си град. През 1894 г. завършва Шуменското педагогическо училище. Известно време работи като начален учител в Нови пазар, Преслав и с. Върбица, Шуменско. През 1900 г. постъпва като студент по педагогика и философия в Софийския университет. Посещава и лекциите по география на проф. Анастас Иширков и по геология на проф. Георги Златарски. Завършва през 1904 г. Същата година е назначен за гимназиален учител в Бургас. Събира материали за географско изследване на Бургас. През 1906 г. е преместен в София, където преподава в Трета софийска мъжка гимназия. Командирован е за асистент по география в Института по география към Софийския университет. На 1 януари 1909 г. е назначен за редовен асистент и започва работа в областта на физическата география. През 1911 – 1912 г. специализира география в Берлин при професор Албрехт Пенк. По време на Балканската война прекаратява специализацията си, а през учебната 1913 – 1914 г. я завършва. След завръщането си от Германия започва реформа в провеждането на упражненията по картография. След това работи по снабдяването на институтската библиотека с необходимите книги по физическа география.[1]

Жеко Радев, наред с Гунчо Гунчев, Еким Бончев, Илия Иванов, Димитър Яранов и др., е основоположник на българската геоморфология. Подробно анализира петрографските и тектонски условия на залягане на изследваните форми на релефа, наред с това се обръща особено внимание на всички природни условия и фактори оказващи роля в морфогенезата – климат, води, растителност и др. Привърженик е на американската геоморфоложка школа на Уилям Дейвис, както и последовател на идеите на Алфред Пенк и други водещи за времето си учени. Преобладават темите по проблемите на глациалната и карстова геоморфология, а райони на изследване на публикациите му са Рила, Пирин, Родопите, Витоша, Източна и Западна Стара планина и др.[1]

През 1915 г. пише големия си научен труд „Карстови форми въ Западна Стара планина“, който му служи като хабилитация за редовен доцент по физическа география. По-късно същата година чете встъпителната си лекция на тема „Задачи и методъ на геоморфологията“. През юли и август 1916 г. придружава проф. Иширков в научната експедиция в Македония, организирана от Щаба на българската армия. През 1921 г. е извънреден, а от 1927 г. и редовен професор по физическа география.[2][3]

От 1919 г. е редактор на списание „Естествознание“, което увеличава съдържанието си по география и е преименувано на списание „Естествознание и география“. Той е пълномощник на туристическото дружество „Алеко Константинов“ в Софийския университет. Взема отношение по въпроса на туристическите хижи на Витоша.[1]

Той е сред основоположниците на Българското географско дружество. Дописен член е на Българския археологически институт. През 1921 г. е избран за извънреден професор. През 1923 – 1924 г. специализира в Берлин и Виена. През 1927 г. е избран за редовен професор по физическа география и завежда катедрата по физическа география до смъртта си. От 1927 до 1928 г. е декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет.[1]

Умира на 24 януари 1934 г. от сърдечна недостатъчност в София.[1]

ТрудовеРедактиране

  • НѢколко бележки върху климата на гр. Бургасъ (1906)
  • НашитѢ селища въ връзка въ тѢхната надморска височина (1906, в съавторство с проф. Анастас Иширков)
  • Рила планина – орохидрографски бележки (1910)
  • Картометрически приносъ за изучаване на България (1910)
  • Географическо положение, граници и повърхнина на България (1910)
  • Карстови форми въ Западна Стара планина (1915)
  • Предметъ и методи на географията (1919)
  • Геоморфологически бѢлѢзи на българскитѢ земи и тѢхното значение за температурнитѢ и валежни отношения на страната (1919)
  • Природна скулптура по високите български планини. София, 1920.
  • Геоморфологична работа на ледника (1921)
  • Алпийски и подалпийски пояси на високитѢ български планини (1921)
  • Ледникови следи въ облика на Пиринъ. // Списание "Бѫлгарски туристъ". Т. IV-V. София, 1922.
  • РѢка Вѫча и нейната долина (1923)
  • Географска и етнографска Македония (1924)
  • Търновският проломъ и долината на р. Янтра (1925)
  • Източна Стара планина и долината на р. Камчия. София, 1926.
  • Има ли следи от дилувиално заледяване на Витоша. // Списание на БАН клонъ природо-математиченъ. Т. XXXIV. София, 1926.
  • Географска и етнографска България въ нейните исторически граници (1926)
  • Епигенетични проломи въ долината на р. Струма. // Известия на българското Географско дружество. София, 1933.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е Стоянова, Велимира, Гергана Методиева. 145 години от рождението на професор Жеко Жеков Радев. // Известия на Българското географско дружество 42. Българско географско дружество, 2020. с. 36 – 42.
  2. „Известия на българското географско дружество кн II“, 1934 г., стр.5 – 14
  3. „Сп. Български туристъ кн I“, 1934 г., стр.13