Икономика (наука)

(пренасочване от Икономическа активност)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за науката. За сферата на човешка дейност вижте Икономика.

Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги.[1]

Икономистите изучават решенията в търговията, продукцията и консумацията, като тези, които възникват в традиционния сергиен пазар. (Продавачка на зеленчуци на пазара в Балард, Сиатъл, Вашингтон.)

Икономиката се фокусира върху поведението и взаимодействията на икономическите агенти и как функционират икономиките. Микроикономиката анализира основните елементи в икономиката, включително отделни обекти и пазари, техните взаимодействия и резултатите от взаимодействията. Индивидуалните агенти могат да включват например домакинства, фирми, купувачи и продавачи. Макроикономиката анализира икономиката като система, при която производството, потреблението, спестяванията и инвестициите взаимодействат помежду си и фактори, които я засягат: заетост на ресурсите на труда, капитала и земята, валутна инфлация, икономически растеж и публични политики, които оказват влияние върху тези елементи.

Други широки разграничения в рамките на икономиката включват тези между позитивната икономика, описваща „какво е“ и нормативната икономика, застъпваща се за „онова, което трябва да бъде“; между икономическата теория и приложната икономика; между рационалната и поведенческата икономика; и между основната икономика и неортодоксалната икономика[2]

Икономическият анализ може да се приложи в цялото общество, в сферата на недвижимите имоти,[3][4] бизнеса,[5] финансите, здравеопазването[6] и правителството.[7] Икономическият анализ понякога се прилага и за такива разнообразни теми като престъпността, образованието,[8] семейството, правото, политиката, религията,[9] социалните институции, войната,[10] науката[11] и околната среда.[12]

Икономиката се опитва да обясни как икономиките работят и как икономическите агенти си взаимодействат. Тя е наука за субектите и обектите на икономическия живот, наука за рационалното използване на оскъдните земни ресурси,[13] наука за поведението и решенията на стопанските субекти, които лежат в основата на икономическия живот на обществото.

Според традицията на науката икономическите процеси най-често се разглеждат като протичащи в пазарна среда. Съществуват и множество алтернативни подходи, като например политикономията.

Многостранни аспекти на икономическата наукаРедактиране

Дисциплината е преименувана в края на 19 век, главно благодарение на Алфред Маршал от „политическа икономия“ на „икономика“ като по-кратък термин за „икономическа наука“. По това време тя става по-отворена за строго мислене и използва по-често математиката, което спомога да се подкрепят усилията тя да бъде приета като наука и като отделна дисциплина извън политическите науки и другите социални науки [14].

Съществуват разнообразни съвременни определения за икономика; някои отразяват променящите се възгледи по въпроса или различни възгледи сред икономистите. Шотландският философ Адам Смит (1776) определи това, което тогава се наричаше политическа икономия, като „проучване на същността и причините за богатството на нациите“, по-специално като:

ЕтимологияРедактиране

Терминът произлиза от древногръцки οἰκονομία (oikonomia, „управление на домакинството, администрация“) от οἶκος (oikos, „къща“) + νόμος (nomos, „обичай“ или „закон“), оттук „правила на дома, домакинството“.[15]

Изследователите на тази наука се наричат икономисти.

България

У нас със същото значение (на потребление, разпределение, производство) се употребява и думата стопанство, например преди 1989 – „народно стопанство“, все още „селско стопанство“, „стопанска наука“[16]), разбира се и Университет за национално и световно стопанство (УНСС) (преименуван април 1990 от ВИИ „Карл Маркс“), и прочее. Подобно на „стопанска наука“ е по-съвременното словосъчетание „икономическа наука“. В УНСС има катедра „Икономикс“[17] (от английски: economics – „икономическа наука“).

Дялове в икономикатаРедактиране

МикроикономикаРедактиране

 
Във виртуалните пазари, купувачът и продавачът не са реално присъстващи при търговията и търгуват чрез средства, които посредничат при предаване на електронната информация. На изображението: Бовеспа в Сао Пауло, най-голямата фондова борса в Южна Америка.

Микроикономиката е основен дял на икономическата наука, изучаващ индивидуалните участници в пазара и структурата на самите пазари. Тя разглежда като нередуцируеми основни единици домакинствата и частните и обществени участници в пазара и анализира начините, по които те си взаимодействат чрез отделните пазари, приемайки наличието на ограниченост на търгуемите предмети и отчитайки наличието на държавна регулация. Отделните пазари могат да бъдат за стоки (като ябълки, алуминий или мобилни телефони) или за фактори на производство (услуги като зидане, печатане на книги, пакетиране на храни). Микроикономическата теория разглежда агрегатното количество, търсено от купувачите, и агрегатното количество, предлагано от купувачите, изследвайки всяка възможна единична цена и анализирайки комплексните взаимодействия между участниците в пазара. Според теорията с времето пазарите могат да достигнат равновесие между предлаганото и търсеното количество.

Микроикономиката разглежда и различни структури на пазара. Съвършената конкуренция е пазарна структура, в която никой участник не е достатъчно голям, за да има възможност да налага цена. Така при съвършено конкурентния пазар всеки участник приема цената като външна за него и не може да влияе пряко върху нея. Несъвършена конкуренция има при пазарни структури в които липсват условията за съвършена конкуренция. Сред формите на несъвършена конкуренция са монополът (наличие на само един продавач), дуополът (наличие на само двама продавачи), олигополът (наличие на ограничен брой продавачи), монополна конкуренция (наличие на няколко продавачи, всеки от които продава различен, но заменим продукт), монопсонът (наличие на само един купувач), олигопсонът (наличие на ограничен брой купувачи). За разлика от съвършената конкуренция, при несъвършената пазарната сила е неравномерно разпределена между участниците. Някои от тях имат възможност да влияят силно върху цените, изменяйки ги в своя полза.

Микроикономиката изучава отделните пазари, опростявайки икономическата система чрез приемане на тяхната независимост един от друг. Този метод на анализ се нарича анализ на частичното равновесие. Теорията за общото равновесие разглежда съвкупността от всички пазари с взаимното влияние между тях.[18][19]

Производство, стойност и ефективностРедактиране

В микроикономиката под производство се разбира преобразуването на фактори на производство в продукция. Това е икономически процес, който използва изходните фактори за създаването на стоки и услуги за търговски обмен или за пряка употреба. Производството е процес и се характеризира с количеството продукция за единица време. Продукцията може да се класифицира като потребителски (храна, подстрижки и т.н.) и инвестиционни стоки (трактори, сгради, пътища и т.н.) и като обществени (национална отбрана, ваксиниране за едра шарка и т.н.) и частни блага (телевизори, банани и т.н.).

Алтернативните разходи са мярка за икономическата стойност на производството – стойността на пропуснатата следваща най-добра алтернатива. В микроикономическите модели трябва да се избира между различни желани, но взаимно изключващи се действия, положение, описвано като проява на „базовата връзка между оскъдност и избор“.[20] Алтернативните разходи на различните дейности са важни за осигуряването на ефективното използване на недостатъчните ресурси, тъй като те трябва да бъдат компенсирани от ползата от тях. Алтернативните разходи не се ограничават до паричните или финансови разходи, а се измерват чрез реалната стойност на пропуснатата алтернативна продукция, свободно време и всяка друга полезна алтернатива.[21]

Изходните фактори на производство включват труда, капитала (дълготрайни продукти, използвани в производството, като машини и производствено оборудване) и земята (включително природните ресурси), както и междинни продукти (например, стоманата, използвана в производството на нов автомобил).

Икономическата ефективност описва колко добре една система генерира желания резултат при дадени фактори и технология на производство. Ефективността нараства, когато се създава повече продукция без промяна на изходните фактори.

 
Примерна крива на производствените възможности

Кривата на производствените възможности е диаграма, изобразяваща оскъдността, стойността и ефективността. В един крайно опростен модел икономиката може да се разглежда като произвеждаща само два продукта. Диаграмата вдясно показва различните комбинации на произвеждано количество от двата продукта при зададени фактори и технология на производство. Всяка точка от кривата съответства на възможна обща продукция, т.е. на максимално възможно производство на единия продукт при зададено производство на другия.

Диаграмата показва оскъдността чрез невъзможността за производство над кривата на производствените възможности (например, в точка X), както и чрез отрицателния наклон на самата крива.[22] Ако производството на едната стока нараства по кривата, производството на другата намалява, тъй като увеличената продукция на една стока изисква пренасочване на фактори за производството към нея от производството на другата стока.

По дефиниция всяка точка от кримата на производствените възможности съответства на производствена ефективност, максимизиране на продукцията за дадените фактори на производството. Точките под кривата (например, точка A) са възможни, но съответстват на производствена неефективност (похабяване на факторите за производство), тъй като производството на единия или и на двата продукта може да се увеличи чрез изместване към кривата. В същото време точките от кривата може да не съответстват на алокативната ефективност, при която продуктите се произвеждат в предпочитаното от потребителите съотношение.

Подобряването на ефективността на икономиката е основен въпрос за приложението на икономическата наука в общественото управление. Осъзнаването на недостига на ресурси и търсенето на необходимата за тяхното най-ефективно използване обществена организация са описвани като „същността на икономическата наука“.[23]

СпециализацияРедактиране

 
Карта посочващи основните търговски пътища за стоки в Средновековна Европа.

Въз основа на теоретични и емпирични съображения специализацията се смята за ключова за икономическата ефективност. Различните хора или страни могат да имат различни реални алтернативни разходи, например заради различно съотношение на капитала и трудовите ресурси. Според теорията, това може да създаде сравнителни предимства за производството на стоки, които използват по-интензивно относително по-изобилния и съответно относително по-евтин ресурс. Дори ако даден регион има абсолютно предимство във вид на съотношение на изходни фактори към продукт за всеки вид продукт, той все пак може да се специализира в продуктите, за които има сравнително предимство, като по този начин печели от търговията с регион, който няма никакво абсолютно предимство, но има сравнително предимство в производството на нещо друго.

Наблюденията показват, че голям търговски обмен има и между региони с достъп до сходна технология и със сходни изходни фактори, например между високоразвитите страни. Въз основа на това изследванията на икономиите от мащаб и агломериране се стремят да обяснят специализацията в подобни, но различни продуктови линии, с общата полза за съответните търгуващи страни или региони.[24][25]

Общата теория на специализацията се прилага към търгувията между отделни хора, ферми, заводи, доставчици на услуги и цели икономики. Между всички тези производствени системи може да има съответно разделение на труда, като отделните работни групи се специализират в различно капиталово обезпечение и различно използване на земята.[26][27]

Пример, съчетаващ изброените елементи, е страна, която се специализира в производството на високотехнологични продукти и търгува с други страни, в които трудът е относително евтин и изобилен, поради което трудоемките производства имат ниски алтернативни разходи. По този начин по-голямата обща продукция и полезност, в сравнения с положение, при което двете страни сами произвеждат всички необходими стоки, се дължи на специализацията в производството.

Теорията и наблюденията показват условията, при които пазарните цени на продукцията и изходните ресурси водят до разпределение на изходните ресурси по сравнително предимство, така че относително евтини ресурси отиват за производството на относително евтини продукти. При този процес агрегатната продукция може да се увеличи умишлено или не.[28]

Специализацията на производството създава възможности за ползи от търговията, при което притежателите на ресурси печелят от замяната на един тип продукт с друг, по-високо оценяван от тях.[29][30]

Предлагане и търсенеРедактиране

ФирмиРедактиране

Обикновено хората не участват пряко в пазарите. От страната на предлагането те най-често работят и произвеждат чрез специализирани организации, наричани фирми. Видове фирми могат да бъдат компаниите, корпорациите, бизнес партньорствата и тръстовете. Фирмите съчетават капитал и трудови ресурси и могат да реализират значително по-големи икономии от мащаба, отколкото отделните хора.

В идеалноконкурентните пазари, изследвани от теорията на предлагането и търсенето, участват множество производители, като никой от тях не може да влияе чувствително на цените. Изхождайки от този частен случай индустриалната организация разглежда стратегическото поведение на фирмите, които имат значителен контрол над цените. Тя анализира структурата на такива пазари, като монополната конкуренция, олигопола и монопола, и взаимодействието между тях.[31]

Несигурност и теория на игритеРедактиране

Провал на пазараРедактиране

Обществен секторРедактиране

Публичните финанси са подобласт на икономическата наука, която изучава бюджетните приходи и разходи на организация от публичния сектор, най-често държавата. Тя се занимава с въпроси като кой действително плаща определен данък, с анализ на ползите и разходите от държавни програми, с въздействието върху икономическата ефективност и разпределението на доходите на ризлични видове разходи и данъци. Предмет на изследване на публичните финанси е и фискалната политика, при което с методите на теорията на обществения избор моделира поведението на публичния сектор като взаимодействие между гласоподаватели, политици и бюрократи.[32]

Докато по-голямата част от икономическата наука е позитивна, т.е. стреми се да описва и предвижда икономическите явления, нормативната икономика си поставя за цел какво трябва да бъде стопанството. Икономиката на благосъстоянието е нормативен клон на икономическата наука, който използва методите на микроикономиката, за да определи едновременно алокативната ефективност и свързаното с нея разпределение на доходите. Тя се опитва да измери общественото благосъстояние, наблюдавайки икономическата дейност на съставящите обществото индивиди.[33]

МакроикономикаРедактиране

 
Циркулацията на пари в една икономика в макроикономическия модел.

Макроикономиката изследва икономиката като цяло, за да обясни широките съвкупности и техните взаимодействия „отгоре надолу“, т.е. използвайки опростена форма на Теория за общото равновесие[34]. Към него се прибавят националния доход и продукция (NI), равнището на безработица и инфлацията на цените и елементи като общото потребление и инвестиционните разходи и техните компоненти. Макроикономиката също така изучава ефектите на паричната политика и фискалната политика.

От поне 60-те години на миналия век макроикономиката се характеризира с по-нататъшна интеграция по отношение на микро-базираното моделиране на сектори, включително рационалност на играчите, ефикасно използване на пазарната информация и несъвършена конкуренция. Това адресира дългогодишна загриженост относно непоследователното развитие на макроикономиката [35].

Макроикономическият анализ отчита и факторите, влияещи върху дългосрочното ниво и растежа на националния доход. Такива фактори включват натрупване на капитал, технологични промени и растеж на работната сила[36].

РастежРедактиране

Икономиката на растежа изучава фактори, които обясняват икономическия растеж – увеличаването на продукцията на глава от населението на дадена държава за дълъг период от време. Същите фактори се използват, за да се обяснят разликите в нивото на продукция на глава от населението между страните, по-специално защо някои страни растат по-бързо от други и дали страните се събират при еднакви темпове на растеж.

Много от изучаваните фактори включват скоростта на инвестициите, нарастването на населението и технологичните промени. Те са представени в теоретични и емпирични форми (както в неокласическия и ендогенен модел на растеж) и в отчитането на растежа[37].

Бизнес цикълРедактиране

Икономиката на депресията беше стимул за създаването на „макроикономика“ като отделна дисциплина. По време на Голямата депресия от 30-те години Джон Мейнард Кейнс е автор на книга, озаглавена „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“, очертаваща основните теории на кейнсианската икономика. Кейнс твърди, че съвкупното търсене на стоки може да е недостатъчно по време на икономически спад, което води до ненужно висока безработица и загуби на потенциална продукция.

Поради това той се застъпва за активни политически отговори от публичния сектор, включително действия на паричната политика на централната банка и действия на фискалната политика от правителството за стабилизиране на производството през бизнес цикъла[38]. По този начин централното заключение на кейнсианската икономика е, че в някои ситуации нито един силен автоматичен механизъм не премества производството и заетостта към нива на пълна заетост. Моделът на Джон Хикс IS/LM е най-влиятелната интерпретация на Общата теория.

През годините разбирането за бизнес цикъла се разклонява в различни изследователски програми, свързани предимно с кейнсианството или различни от него такива. Неокласическият синтез се отнася до съвместяването на кейнсианската икономика с неокласическата икономика, заявявайки, че кейнсианството е правилно в краткосрочен план, но е квалифицирано от съображения, подобни на неокласицизма в междинен и дългосрочен план.

Новата класическа макроикономика, различна от кейнсианския възглед за бизнес цикъла, предлага изчистване на пазара с несъвършена информация. Тя включва хипотезата на Фридман за постоянния доход за потреблението и теорията за "рационалните очаквания"[39], водена от Робърт Лукас, и теорията за реалния бизнес цикъл[40].

История на икономическата мисълРедактиране

Първите икономики датират от по-ранните месопотамски, гръцки, римски, индийски субконтинент, китайска, персийска и арабска цивилизации. Първите икономически правила се срещат в писанията на беотианския поет Хезиод и няколко икономически историци описват самия Хезиод като „първия икономист“.[41][42] Други забележителни писатели от Античността до Ренесанса включват Аристотел, Ксенофонт, Чанакя (известен също като Каутиля), Цин Шъхуан, Тома Аквински и Ибн Халдун. Йозеф Шумпетер описа Аквински като „приближаващ се от всяка друга група до„ основателите на научната икономика“ по отношение на паричната, лихвената и ценностната теория в рамките на природно-правна перспектива".[43]

 
Картина от 1638 г. на френско морско пристанище по време на разцвета на меркантилизма.

Появили се две групи икономисти, които по-късно били наречени „меркантилисти“ и „физиократи“, оказали по-пряко влияние върху последващото развитие на икономиката. И двете групи били свързани с възхода на икономическия национализъм и модерния капитализъм в Европа. Меркантилизмът била икономическа доктрина процъфтявала в много цветната памфлетна литература от 16 до 18 век, описваща безпристрастно търговец и държавник. Според нея, богатството на една нация зависи от натрупването на злато и сребро. Нациите, които нямат достъп до мини, могли да получат злато и сребро от търговия само чрез продажба на стоки в чужбина и ограничаване на вноса, различен от злато и сребро. Меркантилизма насърчавал вноса на евтини суровини, които да се използват за производство на стоки, които можели да бъдат изнесяни, заедно с държавна регулация, която да налага защитни мита върху чуждестранните произведени стоки и да забранява производството в имперските колонии.[44][45]

Физиократите, група френски мислители и писатели от 18 век, развиват идеята за икономиката като кръгов поток на доходите и продукцията. Физиократите вярвали, че единствено селскостопанското производство генерира явен излишък над разходите, така че земеделието е в основата на цялото богатство. По този начин те се противопоставят на меркантилистката политика за насърчаване на производството и търговията за сметка на селското стопанство, включително относно вносните мита. Физиократите се застъпили за замяната на административно скъпите данъчни събирания с един данък върху доходите на собствениците на земя. Като реакция срещу обилните търговски разпоредби на меркантилистите, физиократите се застъпили за политика на laissez-faire, която призовава за минимална държавна намеса в икономиката.[46][47]

Адам Смит (1723 – 1790) е ранен икономически теоретик[48]. Смит остро критикувал меркантилистите и описва физиократичната система „с всичките ѝ несъвършенства“ като „може би най-чистото приближаване към истината, която все още се публикува“ по този въпрос.[49]

Класическа икономикаРедактиране

През 1776 година (това се смята и за „рождена дата на икономическата наука“) Адам Смит написва съчинението си Богатството на народите. Оттогава научната общност признава новата наука политическа икономия или още известна на български като политикономия. В съчинението си той представя как в условията на оскъдни ресурси да задоволим непрекъснато нарастващите ни потребности. Тази зависимост между потребности и ресурси се описва като основен икономически проблем. Политикономията е предшественик на днешната икономика. Терминът икономика става известен около 1870, като замества по-популярния тогава политикономия. Разлика може да се търси в това, че политикономията се занимава основно с надпреварата между националните стопанства, докато икономиката си позволява да покрие по-широк спектър от теми. Представители на класическата икономика са Адам Смит и Давид Рикардо.

МарксизъмРедактиране

Марксистката икономика бива извлечена от работите на Карл Маркс, чийто първи основен труд – Капиталът, е публикуван през 1867 в Германия. В него Маркс се фокусира върху теория на стойностите според труда и това, което той нарича експлоатация на труда от капитала.[50][51] Социалистическата икономика е базирана на много от теориите на Карл Маркс.

Неокласическа икономикаРедактиране

Също известна като маргинализъм. Терминът икономика е въведен от Алфред Маршал като сбит синоним на „икономическа наука“ и като заместващ по-широкия термин политическа икономия.[52][53]

Кейнсианска икономикаРедактиране

Кейнсианската икономика произлиза от Джон Мейнард Кейнс и в частност неговата книга „Обща теория на заетостта, лихвите и парите“ (1936), която въвежда съвременната макроикономика като отделно поле. В нея той защитава идеята, че икономическите кризи са нещо вредно и трябва да се търсят средства последствията от тях да бъдат неутрализирани. Като такова средство Кейнс вижда правителствените разходи, които се извършват за сметка на данъци или външен дълг.

  • Посткейнсианство е икономическа школа, чиито представители единодушно твърдят, че неокейнсианството и новото кейнсианство в сериозна степен представят грешно идеите на Кейнс. По други въпроси, обаче, техните становища търпят известни промени спрямо оригиналните идеи на Кейнс. Тази школа се заражда след 1975 г. – когато Айхнер и Крегел въвеждат названието, и по-отчетливо след 1978 г., когато започва да се издава „Журнал за посткейнсианска икономика“ (Journal of Post Keynesian Economics).
  • Неокейнсианство e ортодоксална икономическа школа през 50-те и 60-те години на XX в. Група икономисти, сред които Франко Модилиани, Пол Самюелсън и Джон Хикс, правят опит да разтълкуват и формализират трудовете на Кейнс, и да ги съчетаят с неокласическия модел на икономика. Това съчетание става известно като неокласически синтез. Той стои в основата на мейнстрийма на икономическата наука между 1950-те и 1970-те, след което идва възходът на монетаризма.
  • Новото кейнсианство, което е различно от неокейнсианството, е в известна степен като реакция на новата класическа макроикономика. В основата на тази школа стоят две основни допускания. Както и новият класически подход, така и новият кейнсиански макроиномически анализ приемат, че домакинствата и фирмите имат рационални очаквания. Двете школи, обаче, се различават по това, че новата кейнсианска приема съществуването на редица пазарни провали. По-точно, за тях съществува несъвършена конкуренция при определянето цените и работните заплати, за да обяснят защо те остава твърди, което означава, че не приспособяват към икономическите изменения. Оттук следва, че е възможно и икономиката да не работи при пълна заетост. Ето защо и те допускат намеса от страна на ЦБ и правителството. Така те се противопоставят на laissez-faire икономиката. Представители са Джордж Акерлоф, Бен Бернанке, Оливие Бланшар, Пол Кругман, Кенет Рогоф, Нуриел Рубини, Робърт Шилер, Джоузеф Стиглиц и др.

Чикагска школаРедактиране

Чикагската школа по икономика е най-известна със застъпничеството си за свободния пазар и монетаристките идеи. Според Милтън Фридман и монетаристите, пазарните икономики по своята същност са стабилни, ако паричното предлагане не се разширява значително или се свива. Бен Бернанке, бивш председател на Федералния резерв, днес е сред икономистите, които обикновено приемат анализа на Фридман за причините за Голямата депресия[54].

Милтън Фридман ефективно възприе много от основните принципи, изложени от Адам Смит и класическите икономисти, и ги модернизира. Един пример за това е неговата статия в изданието на The New York Times Magazine от 13 септември 1970 г., в която той твърди, че социалната отговорност на бизнеса трябва да бъде „да използва ресурсите си и да се ангажира с дейности, предназначени да увеличат печалбите му ... (чрез) открита и свободна конкуренция без измама или лъжа"[55].

Други видове икономически школи и подходиРедактиране

Други известни школи или тенденции на мислене, отнасящи се до определен стил на икономика, практикуван и разпространяван от добре дефинирани групи академици, станали известни по целия свят, включват Австрийската школа, Фрайбургската школа, Лозанска школа, посткейнсианска икономика и Стокхолмска школа. Съвременната мейнстрийм икономика разделя спрямо подхода на "солено-водните", които са тези университети по източните и западните брегове на САЩ и на "сладководни", които са към Чикагската школа.

В рамките на макроикономиката се появяват различни видове икономики в общ ред на историческия им вид в литературата: класическа икономика, неокласическа икономика, кейнсианска икономика, неокласически синтез, монетаризъм, нова класическа икономика, нова кейнсианска икономика[56] и новия неокласически синтез[57]. Алтернативните разработки включват екологична икономика, конституционална икономика, институционална икономика, еволюционна икономика, теория на зависимостите, структуралистка икономика, Теория на световните системи, еконофизика, феминистка икономика и биофизична икономика[58].

Икономически инструментариумРедактиране

За изграждането на икономическата теория основни средства са икономическата логика и научната абстракция. Методът на научната абстракция акцентира върху общото и определящото в наблюдаваното явление или процес, докато единичното, случайното и конкретното целенасочено се пренебрегват. Целта е на преден план да се изведе тенденциозното, за което може да се счита, че е с определена степен на общовалидност.

Икономическата логика се основава на изграждането на аксиоматични твърдения, които са твърде очевидни. Такива, например, са за оскъдността на благата и неограничеността на потребностите. Първото твърдение е очевидно поради планетарната ограниченост и невъзможността да се извличат ресурси извън рамките на Земята.[59] Второто твърдение произтича от човешката природа.[60] Определено приложение намират индукцията, дедукцията и икономическият експеримент.

В икономическата теория често се среща изразът ceteris paribus или при равни други условия. Той означава, че се прави допускането, че се изменят само изследваните променливи, а останалите остават непроменени. Целта е изследователят да се съсредоточи върху особеното при действието на даден фактор и да разкрие влиянието му при полифакторно определени икономически явления.[61]

Съвсем не без значение са математическите средства за анализ и описване на явления от икономическия живот. Особено успешно се прилагат математическият анализ (диференциално и интегрално смятане), иконометрията, линейната алгебра, аналитичната геометрия, диференциалната геометрия, теорията на игрите, статистиката и теорията на вероятностите.[62]

БележкиРедактиране

  1. Пол Кругман; Wells, Robin (2012). Economics (3rd ed.). Worth Publishers. p. 2. ISBN 978-1-4641-2873-8
  2. Caplin, Andrew; Schotter, Andrew, eds. (2008). The Foundations of Positive and Normative Economics: A Handbook. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-532831-8.
  3. Caplin, Andrew; Schotter, Andrew, eds. (2008). The Foundations of Positive and Normative Economics: A Handbook. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-532831-8
  4. Annamoradnejad, Rahimberdi; Safarrad, Taher; Annamoradnejad, Issa; Habibi, Jafar (2019). „Using Web Mining in the Analysis of Housing Prices: A Case study of Tehran“. 2019 5th International Conference on Web Research (ICWR). Tehran, Iran: IEEE: 55 – 60. doi:10.1109/ICWR.2019.8765250. ISBN 978-1-7281-1431-6. S2CID 198146435.
  5. Dielman, Terry E. (2001). Applied regression analysis for business and economics. Duxbury/Thomson Learning. ISBN 0-534-37955-9. OCLC 44118027
  6. Tarricone, Rosanna (2006). „Cost-of-illness analysis“. Health Policy. 77 (1): 51 – 63. doi:10.1016/j.healthpol.2005.07.016. PMID 16139925
  7. King, David (2018). FISCAL TIERS : the economics of multi-level government. Routledge. ISBN 978-1-138-64813-5. OCLC 1020440881
  8. "Economics of Education". The World Bank. 2007.
  9. Iannaccone, Laurence R. (September 1998). „Introduction to the Economics of Religion“. Journal of Economic Literature. 36 (3): 1465 – 1495.
  10. Nordhaus, William D. (2002). "The Economic Consequences of a War with Iraq" (PDF). War with Iraq: Costs, Consequences, and Alternatives. Cambridge, Massachusetts: American Academy of Arts and Sciences. pp. 51 – 85. ISBN 978-0-87724-036-5.
  11. Diamond, Arthur M., Jr. (2008). „Science, economics of“. In Durlauf, Steven N.; Blume, Lawrence E. (eds.). The New Palgrave Dictionary of Economics. The New Palgrave Dictionary of Economics (second ed.). pp. 328 – 334. doi:10.1057/9780230226203.1491. ISBN 978-0-333-78676-5
  12. Towards a Green Economy: Pathways to Sustainable Development and Poverty Eradication (PDF) (Report). United Nations Environment Programme. 2011
  13. Според Пол Самюелсън, Нобелов лауреат и автор на един от най-популярните учебници по икономика, в основата си икономиката е „посветена на разбирането за това как обществото разпределя своите недостатъчни ресурси“.
  14. CITATION Close [a] The term economics is derived from economic science, and the word economic is perhaps shortened from economical or derived from the French word économique or directly from the Latin word oeconomicus of domestic economy. This in turn comes from the Ancient Greek οἰκονομικός (oikonomikos), practiced in the management of a household or family and therefore frugal, thrifty, which in turn comes from οἰκονομία (oikonomia) household management which in turn comes from οἶκος (oikos house) and νόμος (nomos, custom" or "law).
  15. Online Etymology Dictionary – Economy. // ноември 2001.
  16. К.Маркович, Стопанство или икономика, Икономическа мисъл, 1 / 2010
  17. Общоикономически факултет, Катедра Икономикс. //
  18. Blaug 2007, с. 347 – 349.
  19. Varian 1987, с. 461 – 463.
  20. Buchanan 1987, с. 718 – 721.
  21. The Economist 2010.
  22. Montani 1987, с. 254.
  23. Samuelson 2004, с. 5, 9 – 15.
  24. Krugman 1980, с. 950 – 959.
  25. Strange 2008.
  26. Groenewegen 2008.
  27. Johnson 2005.
  28. Cameron 1993, с. 276 – 280.
  29. Findlay 2008.
  30. Kemp 1987, с. 453 – 454.
  31. Schmalensee 1987, с. 803 – 808.
  32. Musgrave 1987, с. 1055 – 1060.
  33. Feldman 1987, с. 889 – 895.
  34. Blaug, Mark (15 September 2017). "Economics". Encyclopædia Britannica.
  35. 8] Howitt, Peter M. (1987). "Macroeconomics: Relations with microeconomics". In Eatwell, John; Milgate, Murray; Newman, Peter (eds.). The New Palgrave Dictionary of Economics. The New Palgrave: A Dictionary of Economics (first ed.). pp. 273 – 276. doi:10.1057/9780230226203.3008. ISBN 978-0-333-78676-5.
  36. Blaug, Mark (15 September 2017). "Economics". Encyclopædia Britannica
  37. • Samuelson & Nordhaus (2004), ch. 27, "The Process of Economic Growth" • Uzawa, H. (1987). "Models of growth". In Eatwell, John; Milgate, Murray; Newman, Peter (eds.). The New Palgrave Dictionary of Economics. The New Palgrave: A Dictionary of Economics (first ed.). pp. 483 – 489. doi:10.1057/9780230226203.3097. ISBN 978-0-333-78676-5.
  38. <O'Sullivan, Arthur; Sheffrin, Steven M. (2003). Economics: Principles in Action. Pearson Prentice Hall. p. 396. ISBN 978-0-13-063085-8.
  39. Mankiw, N. Gregory (May 2006). "The Macroeconomist as Scientist and Engineer" (PDF). Harvard University.
  40. Fischer, Stanley (2008). "New classical macroeconomics". In Durlauf, Steven N.; Blume, Lawrence E. (eds.). The New Palgrave Dictionary of Economics (second ed.). pp. 17 – 22. doi:10.1057/9780230226203.1180. ISBN 978-0-333-78676-5.
  41. Rothbard, Murray N. (1995). Economic Thought Before Adam Smith: Austrian Perspective on the History of Economic Thought. I. Edward Elgar Publishing. p. 8. ISBN 978-0-945466-48-2
  42. Gordan, Barry J. (1975). Economic analysis before Adam Smith: Hesiod to Lessius. MacMillan. p. 3. doi:10.1007/978-1-349-02116-1. ISBN 978-1-349-02116-1
  43. Schumpeter, Joseph A. (1954). History of Economic Analysis. Routledge. pp. 97 – 115. ISBN 978-0-415-10888-1.
  44. „Mercantilism“. Encyclopædia Britannica. 26 August 2016
  45. Blaug (2017), p. 343
  46. „Physiocrat“. Encyclopædia Britannica. 7 March 2014
  47. Blaug Mark (1997). Economic Theory in Retrospect (fifth ed.). Cambridge University Press. pp. 24 – 29, 82 – 84. ISBN 978-0-521-57701-4.
  48. Hunt, E. K. (2002). History of Economic Thought: A Critical Perspective. M.E. Sharpe. p. 36. ISBN 978-0-7656-0606-8.
  49. Skousen, Mark (2001). The Making of Modern Economics: The Lives and Ideas of the Great Thinkers. M.E. Sharpe. p. 36. ISBN 978-0-7656-0479-8.
  50. Roemer, J.E. (1987). „Marxian Value Analysis“. The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 3, 383
  51. Mandel, Ernest (1987). „Marx, Karl Heinrich“, The New Palgrave: A Dictionary of Economicsv. 3, pp. 372, 376
  52. Marshall, Alfred, and Mary Paley Marshall (1879). The Economics of Industry, p. 2
  53. W. Stanley Jevons (1879, 2nd ed.) The Theory of Political Economy, p. xiv.
  54. Bernanke, Ben (8 November 2002)."Remarks by Governor Ben S. Bernanke". The Federal Reserve Board
  55. Friedman, Milton (13 September 1970). "The Social Responsibility of Business is to Increase its Profits". The New York Times Magazine.
  56. Gali, Jordi (2015). Monetary Policy, Inflation and the Business Cycle: An Introduction to the New Keynesian Framework and Its Applications (second edition), Princeton University Press, Princeton and Oxford, ISBN 978-0-691-16478-6. Pages 5 – 6.
  57. Woodford, Michael. Convergence in Macroeconomics: Elements of the New Synthesis.
  58. Greenwolde, Nathanial (23 October 2009). "New School of Thought Brings Energy to 'the Dismal Science'". The New York Times.
  59. Дори това да стане, ресурсите, а следователно и благата, абсолютно ще нараснат (като размер, като количество), но относително ще останат отново оскъдни, поради затвореността си в континуума на Слънчевата система, на Млечния път и изобщо на Вселената.
  60. Физическите нужди трябва да се задоволяват многократно – хранене и сън, например. Но човекът е социално и духовно същество, което поражда още две големи групи от потребности.
  61. Methodology of Positive Economics, Milton Friedmann, University of Chicago Press, с. 10
  62. The New Palgrave: A Dictionary of Economics, Gerard Debreu, 1987
Цитирани източници
  • Blaug, Mark. Microeconomics. // The New Encyclopædia Britannica, v. 27. Chicago, Encyclopædia Britannica, 2007. ISBN 0-85229-423-9. p. 347 – 349. (на английски)
  • Buchanan, James M. opportunity cost. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 3. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. ISBN 0-333-37235-2. p. 718 – 721. (на английски)
  • Cameron, Rondo. A Concise Economic History of the World: From Paleolithic Times to the Present. Oxford, 1993. (на английски)
  • Groenewegen, Peter. division of labour. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics. 2008. (на английски)
  • Feldman, Allan M. welfare economics. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 4. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. p. 889 – 895. (на английски)
  • Findlay, Ronald. comparative advantage. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics. 2008. (на английски)
  • Johnson, Paul M. Specialization. // auburn.edu. Auburn University, 2005. Посетен на 25 октомври 2012. (на английски)
  • Krugman, Paul R. Scale Economies, Product Differentiation, and the Pattern of Trade. // American Economic Review 70 (5). 1980. p. 950 – 959. (на английски)
  • Montani, Guido. scarcity. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 4. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. p. 254. (на английски)
  • Musgrave, R. A. public finance. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 3. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. ISBN 0-333-37235-2. p. 1055 – 1060. (на английски)
  • Kemp, Murray C. gains from trade. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 2. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. p. 453 – 453. (на английски)
  • Samuelson, Paul A et al. Economics. McGraw-Hill, 2004. (на английски)
  • Schmalensee, Richard. Industrial Organization. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 2. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. p. 803 – 808. (на английски)
  • Economics A-Z terms beginning with A. // economist.com. The Economist, 2010. Посетен на 3 август 2010. (на английски)
  • Strange, William C. urban agglomeration. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics. 2008. (на английски)
  • Varian, Hal R. microeconomics. // The New Palgrave: A Dictionary of Economics, v. 3. London and New York, Macmillan and Stockton, 1987. ISBN 0-333-37235-2. p. 461 – 463. (на английски)

БиблиографияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Обща информация
Информация на български, новини и български организации
Институции и организации
Учебни материали
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „economics“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.