Стою Брадистилов

български генерал

Стою Петков Брадистилов е български офицер (генерал-лейтенант).

Стою Брадистилов
български генерал
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Погребан Централни софийски гробища, София, България

БиографияРедактиране

Стою Брадистилов е роден на 14 септември 1863 г. в Панагюрище, Османска империя. През 1884 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Служи в 1-ви пехотен софийски полк. На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Като поручик от 2-ри пехотен искърски полк е командирован през 1888 година за обучение в Академията на генералния щаб в Торино, Италия, която той завършва през 1891 година, като докато се обучава през 1889 г. е произведен в чин капитан. Служи в 12-и пехотен балкански полк.

Балканска война (1912 – 1913)Редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) генерал-майор Стою Брадистилов командва 10 пехотна сборна дивизия от състава на 1-ва армия, след това командва окупационния корпус при Чаталджа и Булаир.

През 1917 г. като помощник-началник на щаба на армията е награден с османски медал „За бойни заслуги“, а по-късно е награден и с орден „Меджидие“.[1] По-късно служи като началник на канцеларията в Министерството на войната. Уволнен е от служба през 1918 година.[2]

Генерал-лейтенант Стою Брадистилов умира на 29 август 1930 г. в София.

СемействоРедактиране

Стою Брадистилов е женен и има 2 деца.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516.
  2. Руменин, с. 104
  3. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

ИзточнициРедактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 104.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 88