Стою Брадистилов
Стою Петков Брадистилов е български офицер (генерал-лейтенант).
| Стою Брадистилов | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 14 септември 1863 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография
редактиранеСтою Брадистилов е роден на 14 септември 1863 г. в Панагюрище, Османска империя. През 1884 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Служи в 1-ви пехотен софийски полк. На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Като поручик от 2-ри пехотен искърски полк е командирован през 1888 година за обучение в Академията на генералния щаб в Торино, Италия, която той завършва през 1891 година, като докато се обучава през 1889 г. е произведен в чин капитан. Служи в 12-и пехотен балкански полк.
Балканска война (1912 – 1913)
редактиранеПрез Балканската война (1912 – 1913) генерал-майор Стою Брадистилов командва 10-а пехотна сборна дивизия от състава на 1-ва армия, след това командва окупационния корпус при Чаталджа и Булаир.
През 1917 г. като помощник-началник на щаба на армията е награден с османски медал „За бойни заслуги“, а по-късно е награден и с орден „Меджидие“.[1] По-късно служи като началник на канцеларията в Министерството на войната. Уволнен е от служба през 1918 година.[2]
Генерал-лейтенант Стою Брадистилов умира на 29 август 1930 г. в София.
Гробът му се намира в парцел 4 на Софийските централни гробища. [3]
Семейство
редактиранеСтою Брадистилов е женен и има 2 деца. Художничката Олга Брадистилова е негова дъщеря.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (30 август 1884)
- Поручик (30 август 1886)
- Капитан (1889)
- Майор (1894)
- Подполковник (14 февруари 1899)
- Полковник (2 август 1903)
- Генерал-майор (20 януари 1912)
- Генерал-лейтенант (15 август 1917)
Награди
редактиране- Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ IV и V степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[4]
- Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (1917)
- Орден „Меджидие“
Бележки
редактиране- ↑ Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516.
- ↑ Руменин, с. 104
- ↑ ген. Стою Брадистилов (1863-1930) // София Помни. Посетен на 13 ноември 2021.
- ↑ Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 104.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 88
Външни препратки
редактиране- Стоева, Мария. В двубой между свободата и тиранията: Три поколения Брадистилови участвуват в борбите за Освобождението на България // Дума. 14 януари 2014. Посетен на 15 ноември 2021.