Отваря главното меню

Олга Стоева Митова (Брадистилова) [1] е български художник – признат творец [2] и майстор на голите тела. [3] Работи в областта на портрета, пейзажа и натюрморта с мекота, прозрачност и богатство на колорита - изразено в творчеството и. [4] Олга Брадистилова е дъщеря на генерал лейтенант Стою Брадистилов,

Олга Брадистилова
български художник
Рождено име Олга Стоева Митова
Родена
Починала
Националност Флаг на България България
Стил живопис, портретизъм
Академия 1929 г. – Национална художествена академия в София,
1934 г. – специализира живопис в Рим Италия
Учители проф. Стефан Иванов (К. Севери и А. Боки – Рим)
Известни творби Майка ми” (1931), „Райна Райкова“ (1932), „Майка ми“ (1933), „Автопортрет“ (1933), „Портрет на Невена Футкова“ (30-те години), „Портрет на Мара Перушо“, „Госпожа Ф.“ (1939), „Базиликата Св. Петър“ (1939), „Моста Сан Анджело“ (1939), „Зимен пейзаж“, „Портрети на Майда Бурова“, „Андрей Николов“ и „Н. Гяуров“ и др.
Повлиян проф. Стефан Иванов

БиографияРедактиране

Родена е на 3 октомври 1908 година в град Стара Загора в семейството на видни възрожденци и интелектуалци. Родителите ѝ Стою и Стояна Брадистилови са от град Панагюрище. През 1923 г. постъпва в Държавната художествена академия. [5] Първите години учи в общия, след това продължава в специалния курс по живопис в ателието на проф. Стефан Иванов. [6] Завършва Академията през 1929 г. и с първите си участия в изложби очертава кръга на творческите си пристрастия. Няколкото дамски портрета, голи тела, пейзажи и натюрморти, създадени през следващите две години, са израз както на възприетото от Стефан Иванов, така и на нейното лично усещане за магията на цвета и тишината на съзерцанието. [7]

Ранни годиниРедактиране

Измежду множеството творчески сдружения по онова време тя избира Дружеството на независимите художници. [8] Приета за негов член през 1931 година. Олга Брадистилова участва във всяка от следващите му колективни изложби. [9] Живописните ѝ творби от тези години са максимално лаконични. Портретите са изчистени от всичко излишно и вниманието изцяло е насочено към типичното състояние на изобразяваните личности. [10] Пейзажите и натюрмортите с цветя подкупват със стаената си вътрешна красота. Колоритът е сдържан. [11] Със събраните картини от трите години на ранното си творчество Олга Брадистилова открива през 1933 г. в София първата си самостоятелна изложба. Откликът е повече от поощрителен. Няколко акта, натюрморта, дамски портрета и този на майка ѝ биват репродуцирани години след това. Най-характерно за този период от творчеството ѝ остава романтичното женско изображение, което авторката нарича „Съзерцание“.

Активен периодРедактиране

През 1934 г. Олга Брадистилова заминава за Италия. Амбицията да разшири художествената си подготовка я отвежда в Рим, където две години специализира живопис в ателиетата на известните педагози – професорите К. Сивиеро и А. Боки. Работата в тях и времето, прекарано в галериите и музеите, бурният културен живот, множеството различни художествени явления и срещите ѝ с техните представители оказват своето влияние. Започва да работи интензивно. Четката ѝ става все по-артистична, а живописта по-звучна и експресивна. Открива за себе си предизвикателството на външно неизразителните художествени обекти. В мостовете на Рим и Падуа, тесните улички на Виченца и алеите на Адидже при Верона тя се стреми към улавянето на мига, играта на светлината, атмосферата на делника. Голямата част от тези платна и картони оставя в Италия.

В края на 1936 г. се завръща в България. С няколко от донесените картини и новите, които създава от околностите на София, морето и планинските села тя организира по-късно в столицата втората си самостоятелна изложба. [12] В нея включва актове и няколко портрета на млади жени /включително автопортрета си/, в които от началото на 30-те години е запазила само романтичното въздействие. Интензивната звучност на живописта ѝ, както и свободната игра на четката, веднага са забелязани и оценени по достойнство. Три години по-късно Олга Брадистилова отново заминава за Италия. Освен Рим и познатите градове тя броди из стръмните улички на ония малки градчета, които тогава остават встрани от вниманието на чужденците. Редица от пейзажите, които създава там, ще бъдат откупени, а десетките ескизи ще запази за работа в софийското си ателие. Срещите ѝ с някои от популярните тогава в Рим интелектуалци провокират създаването на една поредица от портрети, от които връща в България само този на италианския си приятел – поета Трилусса.

През 1940-те години Олга Брадистилова насочва вниманието си предимно към голото женско тяло и портрета. Пропитите с нежност изображения на Дженка, Рада Стоянова, Надя Траянова, Иванка Акрабова /“Вечерна разходка“/ и голямата поредица от актове налагат името ѝ като майстор на голите тела. И не случайно в представата на следващите поколения познавачи и почитатели на изкуството тя ще остане като такава. [13]

През 1950-те години участията ѝ в националните изложби са свързани предимно с портрета. От този период са изображенията на диригента Ас.Найденов, на скулптора Андрей Николов, Мария Касабова, портрети на възрожденски революционери, една серия женски голи тела, както и натюрмортите с димитровчета, гладиоли и перуники. Живописта ѝ донякъде е загубила младежката артистичност за сметка на по-тържественото въздействие.

КончинаРедактиране

Дори и на 75-годишна възраст Олга Брадистилова не спира да твори. Отново се редят портрети, натюрморти, актове и пейзажи. С тях и с любимите картини от по-ранните периоди през 1977 г. организира юбилейната си изложба в София. Рисува чак до 1980 г. но на 21 септември 1981 г. именитата и талантлива Олга Брадистилова умира в София на 72 години. Целият и живот и творчество са посветени на живописта, оставайки след себе си едно неизчерпаемо богатство което и до днес носи духа на голямата българска художничка. След смъртта ѝ нейният брат Виктор Брадистилов дарява на Панагюрище почти всички съхранени в ателието картини. През 1997 г. Старозагорската художествена галерия организира голяма ретроспективна изложба с творби от всичките периоди на нейното творчество.

Признание и наградиРедактиране

  • През 1964 година е поканена за откриването на нейни изложби в Рим и Милано. Четири години по-късно отново е поканена за самостоятелна изложба в Рим. Направените през този престой завършени творби представя при завръщането си в страната.
  • През 1964 е удостоена я със златен медал на Римската академия в Рим.
  • Удостоена я със сребърен медал за участието си в организираната през 1969 година международна изложба в Рим.
  • През 1972 година я удостояват с медал и званието Академик на международната академия „Тиберина“ в Рим. За заслуги към художествения живот в Италия и я удостоява със званието „академик“, което звание се смята за особено престижно и е присъждано на художници, между които Хуан Миро и Салвадор Дали.
  • През 1974 година получава почетното звание „Златен легион“ на Международната организация на изкуствата в Рим.
  • През 1976 година получава златния медал за изкуство и поезия „Анибал Каро“.
  • В България художничката е отличена с орден „Кирил и Методи“, втора степен.
  • През 1976 година ѝ е връчен златен медал „Заслуга към Панагюрище“ и Почетен Диплом за заслуги към град Панагюрище.

ИзточнициРедактиране

  1. худ. Олга Брадистилова. // geni.com. Посетен на 26 октомври 2016.
  2. Юбилейна изложба "100 години Олга Брадистилова". // Balkansys. panagyurishte.org, 25.09.2009. Посетен на 27 октомври 2016.
  3. Юбилейна изложба на Олга Брадистилова. // lifestyle.bg, 15 януари 2016. Посетен на 27 октомври 2016.
  4. Олга-Братистилова-1908-1981-г. // Марин Добрев. artgallerystz.com/. Посетен на 27 октомври 2016.
  5. Олга Брадистилова (1908-1981). // artprice.bg. Посетен на 27 октомври 2016.
  6. Художници Олга Брадистилова. // interviews-bg.eu. Посетен на 27 октомври 2016.
  7. Дамски литературен салон "Олга Брадистилова". // Стоян Радулов. chat-pat-literatura.blogspot.bg. Посетен на 27 октомври 2016.
  8. 100-годишнина от рождението на худ. Олга Брадиславова. // mc.government.bg, 28.09.2009. Посетен на 27 октомври 2016.
  9. 100-годишнината от рождението на Олга Брадистилова в НХГ. // actualno.com. bg-today.com, 01.10.2009. Посетен на 27 октомври 2016.
  10. Велики личности бр. 149. // actualno.com. novosianie.com. Посетен на 27 октомври 2016.
  11. Де/формиране на една представа. // Даниела Чулова-Маркова. kultura.bg - Брой 36 (2563), 22 октомври 2009. Посетен на 27 октомври 2016.
  12. Олга Брадистилова (1908 - 1981). // gallery-victoria.com. Посетен на 27 октомври 2016.
  13. Олга Брадистилова (1908 - 1981). // auction-rakursi.com. Посетен на 27 октомври 2016.