Георги Константинов (поет)

български писател и поет
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Константинов.

Георги Константинов Христов е български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици.

Георги Константинов
български писател и поет
GKonstantinov2020.jpg
Георги Константинов на литературното четене "5 години "Отвъд кориците", 2020 г.
Роден
Георги Константинов Христов

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия редактор, поет

Народен представител в:
VII ВНС   

Литература
Жанрове стихотворение
Награди „Петко Р. Славейков“ (2001)
„Константин Константинов“ (2006)
„Гео Милев“ (2007)

БиографияРедактиране

Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология през 1967 г. Работи като редактор в Българска телевизия (1967 – 1971), заместник-главен редактор на вестник „Народна младеж“ (1972 – 1973), член на Бюрото на ЦК на ДКМС и главен редактор на списание „Родна реч“ (1973 – 1983), главен редактор на списание „Пламък“ (от 1983). Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание (1990 – 1991).

Изключен от БКП, след публикацията на стихотворението „Квартално събрание“ на първа страница на вестник „Литературен фронт“ през март 1988 г.[1][2]

Заместник-министър на културата през 1995 г. в правителството на Жан Виденов. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997).

Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 до 2014 г. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др.

Стиховете си печата за пръв път във вестниците „Народна младеж“ и „Септемврийска победа“ и в списание „Родна реч“.

Автор е на стихотворението, по чийто текст ФСБ създават песента си „Обичам те дотук“. В интервю Константинов твърди, че стихотворението, което е част от любовен цикъл, писан в края на 70-те години, е използвано от ФСБ първоначално без той да бъде питан изобщо.[3]

Председател на журито на националната награда „Владимир Башев“.[4][5][6][7]

Признание и наградиРедактиране

БиблиографияРедактиране

ПоезияРедактиране

  • Една усмивка ми е столица (1967)
  • Лично време (1974)
  • Неграмотно сърце (1978)
  • Общителен самотник (1982)
  • Път и дом (1988)
  • Обичам те дотук (1992)
  • Будна кома (1996)
  • Дърво и птица (1999)
  • Аспиринов сняг (2001)
  • Любовно разписание (2005)
  • Човекът е въпрос (2005)
  • Вечерна дъга (2006)
  • Нови стихове. Лирика. Сатира (2007)
  • Колхида (2019)
  • Непадаща звезда (2020)

ЕсеистикаРедактиране

  • Поезията като свидетел (2019)

Книги за децаРедактиране

  • Магаре с крила (1983)
  • Туфо, рижият пират в три части (1984 – 1994)
  • Приказки за Румпи-Румп (1990)

БележкиРедактиране

  1. Пенчо Ковачев, „Усмихнат в бъдещето влиза, тъй както в мерцедес“, в. „24 часа“, 22 май 2010 г.
  2. „Георги Константинов: Понякога говорехме с езоповски език; Сега партокрацията е умножена многократно“, интервю на Невена Борисова, e-vestnik.bg, 20 юни 2016 г. (публикуван е и пълният текст на стихотворението „Квартално събрание“.
  3. Вагалинска, Ирина. Писателят Георги Константинов: На човек му липсват не първите седем години, а първите седем книги. // сп. „Тема“, бр. 36 (255). 11 септември 2006. Посетен на 6 март 2017. Разбрах, че са използвали мой стих, когато песента излезе на първо място в годишна класация. (на български)
  4. „Росен Карамфилов е новият носител на Националната литературна награда „Владимир Башев“, Културни новини, 17 ноември 2017 г.
  5. „Награда „Владимир Башев“ за поета Росен Карамфилов“, monitor.bg, 20 ноември 2017 г.
  6. „Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“, БНТ, „Библиотеката“, 24 ноември 2019 г.
  7. Таня Димова, „Носител на наградата за поезия „Владимир Башев“ 2019 е Иван Ланджев“, БНР, 22 ноември 2019 г.

ИзточнициРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Текстове
Видео