Отваря главното меню

Кирил Борисов Дрангов е български революционер, виден деец на Вътрешната македонска революционна организация. Известен е с псевдоними като Борисов, Камен, Методи, Страхил[1].

Кирил Дрангов
български революционер

Роден
Починал
Семейство
Баща Борис Дрангов
Майка Райна Дрангова
Кирил Дрангов в Общомедия
Писмо от Борис Дрангов до сина му Кирил, 9 май 1917 г., три дена преди смъртта му на 11 май (стар стил)
Текст
9. V. 17.
Драги Кириле,
Поздравявамъ те сърдечно съ И. ти день – праздникътъ, който тукъ се вижда най-добрѣ, че е великъ и тържественъ. За да се носи свободно духа на великитѣ просвѣтители въ родната земя, българската войска върши чудеса отъ юначество и себеотрицание. Всичко е будно и бодро на своя постъ, всѣкога готово да срѣщне врага и да го срази.
Азъ съмъ здравъ, бодъръ, както рѣдко въ живота.
Желая отъ сърдце и вие да бѫдете здрави, бодри, спокойни.
Целувамъ нежно всички ви.
Здравѣйте!
Любещия те татко.

БиографияРедактиране

Кирил Дрангов е роден в 1901 година в семейството на българския офицер Борис Дрангов и Райна Дрангова в Лом, където баща му служи.

Като ученик е доброволец в Първата световна война, в която загива баща му. Завършва Първа софийска мъжка гимназия в 1919 година и в 1921 година постъва в Юридическия факултет на Софийския университет.

Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество „Вардар“, а по-късно негов председател.[2] Прекъсва на няколко пъти следването си поради болест и революционната си дейност. Посещава лекции в Гренобъл и Инсбрук. Завършва през 1928 година. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов дейци. След убийството на Тодор Александров участва в разгрома на левицата в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924 година, като на 12 септември застрелва Алеко Василев, а в последвалата престрелка са убити още Георги Атанасов и други техни приближени[3]. На Шестия конгрес на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. Дрангов ръководи убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година. На Осмия конгрес на ВМРО от 1932 година е избран за резервен член на Централния комитет. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО е въдворен в Лом. Освободен е през 1936 година само за да бъде въдворен отново на следната година в Севлиево, а през октомври 1938 година в Борисовград.

След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му Скопие и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София.

След Деветосептемврийския преврат Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО.[4] Според висшия офицер от Държавна сигурност Стефан Богданов по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев.[5] През юни година къщата на Дрангов на улица „Цар Иван Шишман“ № 37 – зад черквата „Свети Седмочисленици“ е обкръжена. Четирийсет и пет годишният мъж се самоубива, като преди това застрелва част от обкръжилите го служители на органите на реда.[4][6] В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII. 1962 г.) се лансира версията, че „при престрелка с нашите органи е убит“, последното ѝ изречение гласи: „Той обаче убил шест души от МВР“. Числото е потвърдено от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава, че Кирил Дрангов, преди да издъхне бил застрелял шестима от четиринайсетте агенти, изпратени да го арестуват. Гробът му и днес не е известен.

Синът му Борис, завършва семинарията в София през 1976 година е поканен в Торонто от македоно-българската емиграция, за да оглави църквата Свети Георги.[7] След падането на комунизма в България през 1989 г. дъщерята на Кирил Дрангов – Райна Дрангова – е сред създателите на ВМРО-СМД в София.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.49, 64, 93
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 27.
  3. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
  4. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. с. 52.
  5. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 63.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 292.
  7. Въ и извънъ Македония, Спомени на Пандо Младенов, стр. 175