Кирил Дрангов

български революционер

Кирил Борисов Дрангов е български юрист, терорист[1] и революционер, виден деец на Вътрешната македонска революционна организация. Известен е с псевдоними като Борисов, Камен, Методи, Страхил.[2]

Кирил Дрангов
български революционер
Роден
Починал
8 юни 1946 г. (44 г.)
Учил в1 средно училище „Пенчо Славейков“
Софийски университет
Семейство
БащаБорис Дрангов
МайкаРайна Дрангова
Кирил Дрангов в Общомедия

Биография

редактиране

Кирил Дрангов е роден в 1901 година в семейството на българския офицер Борис Дрангов и Райна Дрангова в Лом, където баща му служи.

Като ученик е доброволец в Първата световна война, в която загива баща му. Завършва Първа софийска мъжка гимназия в 1919 година и в 1921 година постъва в Юридическия факултет на Софийския университет.

Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество „Вардар“, а по-късно негов председател.[3] Прекъсва на няколко пъти следването си поради болест и революционната си дейност. Посещава лекции в Гренобъл и Инсбрук. Завършва през 1928 година. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов дейци. След убийството на Тодор Александров участва в разгрома на левицата в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924 година, като на 12 септември застрелва Алеко Василев, а в последвалата престрелка са убити още Георги Атанасов и други техни приближени.[4] На Шестия конгрес на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. Дрангов ръководи убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година. На Осмия конгрес на ВМРО от 1932 година е избран за резервен член на Централния комитет. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО е въдворен в Лом. Освободен е през 1936 година само за да бъде въдворен отново на следната година в Севлиево, а през октомври 1938 година в Борисовград.

 
Кирил Дрангов (втори), Пано Попантов (трети), Иван Михайлов (четвърти) и други дейци на ВМРО, 1920-те

След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му Скопие и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София.

 
Писмо от Борис Дрангов до сина му Кирил, 9 май 1917 г., три дена преди смъртта му на 11 май (стар стил)
Текст
9. V. 17.
Драги Кириле,
Поздравявамъ те сърдечно съ И. ти день – праздникътъ, който тукъ се вижда най-добрѣ, че е великъ и тържественъ. За да се носи свободно духа на великитѣ просвѣтители въ родната земя, българската войска върши чудеса отъ юначество и себеотрицание. Всичко е будно и бодро на своя постъ, всѣкога готово да срѣщне врага и да го срази.
Азъ съмъ здравъ, бодъръ, както рѣдко въ живота.
Желая отъ сърдце и вие да бѫдете здрави, бодри, спокойни.
Целувамъ нежно всички ви.
Здравѣйте!
Любещия те татко.

След Деветосептемврийския преврат Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО.[5] Според висшия офицер от Държавна сигурност Стефан Богданов по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев.[6] На 8 юни 1946 година къщата на Дрангов на улица „Цар Иван Шишман“ № 37 – зад черквата „Свети Седмочисленици“ е обкръжена. Четиресет и четири годишният мъж се самоубива,[7][8] като преди това застрелва част от обкръжилите го служители на органите на реда.[5][9]

Синът му Борис завършва семинарията в София през 1976 година и е поканен в Торонто от македоно-българската емиграция, за да оглави църквата „Свети Георги“.[10] След падането на социализма в България през 1989 г. дъщерята на Кирил Дрангов – Райна Дрангова – е сред създателите на ВМРО-СМД в София.

На Кирил Дрангов е наречена улица в кварталите „Надежда I“ и „Надежда II“ в София (Карта).

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
Стоян Дрангов
 
Гюрга Дрангова
 
Денко Николов
(1858 – 1933)
 
Виктория Николова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Дрангов
(1872 – 1917)
 
 
 
 
 
Райна Дрангова
(1882 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Дрангов
(1901 – 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райна Дрангова
 
Борис Дрангов
 
 
  1. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 600.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49, 64, 93.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 27.
  4. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
  5. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 52.
  6. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 63.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 150.
  8. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 294.
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 292.
  10. Въ и извънъ Македония, Спомени на Пандо Младенов, стр. 175 // Архивиран от оригинала на 2012-02-18. Посетен на 2012-06-08.