Кирил Дрангов
Кирил Борисов Дрангов е български юрист, терорист[1] и революционер, виден деец на Вътрешната македонска революционна организация. Известен е с псевдоними като Борисов, Камен, Методи, Страхил.[2]
| Кирил Дрангов | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Учил в | 1 средно училище „Пенчо Славейков“ Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Борис Дрангов |
| Майка | Райна Дрангова |
| Кирил Дрангов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Кирил Дрангов е роден в 1901 година в семейството на българския офицер Борис Дрангов и Райна Дрангова в Лом, където баща му служи.
Като ученик е доброволец в Първата световна война, в която загива баща му. Завършва Първа софийска мъжка гимназия в 1919 година и в 1921 година постъва в Юридическия факултет на Софийския университет.
Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество „Вардар“, а по-късно негов председател.[3] Прекъсва на няколко пъти следването си поради болест и революционната си дейност. Посещава лекции в Гренобъл и Инсбрук. Завършва през 1928 година. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов дейци. След убийството на Тодор Александров участва в разгрома на левицата в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924 година, като на 12 септември застрелва Алеко Василев, а в последвалата престрелка са убити още Георги Атанасов и други техни приближени.[4] На Шестия конгрес на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. Дрангов ръководи убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година. На Осмия конгрес на ВМРО от 1932 година е избран за резервен член на Централния комитет. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО е въдворен в Лом. Освободен е през 1936 година само за да бъде въдворен отново на следната година в Севлиево, а през октомври 1938 година в Борисовград.
,_Kiril_Parlichev_(third),_Ivan_Mihaylov_(fourth).jpg)
След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му Скопие и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София.
| “ | 9. V. 17. Драги Кириле, Поздравявамъ те сърдечно съ И. ти день – праздникътъ, който тукъ се вижда най-добрѣ, че е великъ и тържественъ. За да се носи свободно духа на великитѣ просвѣтители въ родната земя, българската войска върши чудеса отъ юначество и себеотрицание. Всичко е будно и бодро на своя постъ, всѣкога готово да срѣщне врага и да го срази. Азъ съмъ здравъ, бодъръ, както рѣдко въ живота. Желая отъ сърдце и вие да бѫдете здрави, бодри, спокойни. Целувамъ нежно всички ви. Здравѣйте! Любещия те татко. | ” |
След Деветосептемврийския преврат Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО.[5] Според висшия офицер от Държавна сигурност Стефан Богданов по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев.[6] На 8 юни 1946 година къщата на Дрангов на улица „Цар Иван Шишман“ № 37 – зад черквата „Свети Седмочисленици“ е обкръжена. Четирийсет и пет годишният мъж се самоубива[7], като преди това застрелва част от обкръжилите го служители на органите на реда.[5][8] В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII. 1962 г.) се лансира версията, че „при престрелка с нашите органи е убит“, последното ѝ изречение гласи: „Той обаче убил шест души от МВР“. Числото е потвърдено от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава, че Кирил Дрангов, преди да издъхне бил застрелял шестима от четиринайсетте агенти, изпратени да го арестуват. Гробът му и днес не е известен.
Синът му Борис завършва семинарията в София през 1976 година и е поканен в Торонто от македоно-българската емиграция, за да оглави църквата Свети Георги.[9] След падането на социализма в България през 1989 г. дъщерята на Кирил Дрангов – Райна Дрангова – е сред създателите на ВМРО-СМД в София.
БележкиРедактиране
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 600.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49, 64, 93.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 27.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 52.
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 63.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 150.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 292.
- ↑ Въ и извънъ Македония, Спомени на Пандо Младенов, стр. 175