Георги Попвасилев
Георги Минев Попвасилев е български военен летец, генерал-майор, началник-щаб на Въздушни войски (1934 – 1936).
| Георги Попвасилев | |
| български военен летец | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1913 – 1936 |
| Служи на | България |
| Род войски | ВВС |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 24 ноември 1893 г.
село Скравена, Княжество България |
| Дата и място на смърт | 1993 г.
|
Биография редактиране
Георги Попвасилев е роден на 24 ноември 1893 г. в Скравена. На 22 септември 1913 г. е произведен в чин подпоручик. През 1916 г. завършва Авиационното училище в Божурище и на 5 октомври 1916 г. е произведен в чин поручик. Служи в 29-и пехотен ямболски полк, 46-и пехотен полк и в 1-ви пехотен полк, след което е приведен в жандармерията. Взема участие в Първа световна война (1915 – 1918).
След края на войната, през 1919 г. е произведен в чин капитан. От 1924 до 1927 г. е началник и преподавател в Авиационното училище., след което през 1928 г. е произведен в чин майор. През 1930 г. майор Попвасилев е назначен за командир на секция орляк от въздухоплавателния полк[1], от 1931 г. е началник на отдел въздухоплаване[2] и началник на строеви отдел във въсдухоплвавателния полк[3], след което през 1932 г. завършва Военната въздухоплавателна академия в Италия и на 3 септември същата година е произведен в чин подполковник. През 1933 г. подполковник Попвасилев е назначен за началник-щаб на въздухоплвавателния полк [4], след което през 1934 г. е назначен за началник-щаб на Въздушни войски[5]. През 1936 г. е уволнен от служба[6].
Между 1939 и 1943 г. завежда експлоатационна служба в италианското въздухоплавателно дружество „Ала Литория“. От 1936 до 1940 г. е председател на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“, от 1942 до 1944 г. е председател на Българския аероклуб, а между 1944 и 1946 г. е началник канцелария на Народния съюз за въздушен спорт. През 1951 г. е преподавател във Военната академия. Умира през 1993 г. в София.[7]
Георги Попвасилев е женен и има 1 дете.
Архивът на Георги Попвасилев се съхранява във фонд 1983К в Централен държавен архив. Той се състои от 74 архивни единици от периода 1919 – 1988 г.[7]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (22 септември 1913)
- Поручик (5 октомври 1916)
- Капитан (1919)
- Майор (1928)
- Подполковник (3 септември 1932)
- Генерал-майор (1946)
Бележки редактиране
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 93.