Георги Хлебаров

български агроном

Георги Стефанов Хлебаров е български учен-животновъд, един от основателите на Агрономическия факултет към Софийския университет, академик на БАН.

Георги Хлебаров
български учен-животновъд, академик на БАН
Роден
Починал
30 март 1968 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националностбългарин
Научна дейност
Областживотновъдство
Работил вСофийски университет
Титлаакадемик
Членува вЦентралния комитет на Световната асоциация по птицевъдство
Централния комитет на Международната конфедерация на инженер-агрономите в Рим
Международното дружество за тропическо и субтропическо земеделие

Биография редактиране

 
Паметна плоча на дома, в който е живял акад. Георги Хлебаров
 
Домът, в който е живял акад. Хлебаров на ул. „Анджело Ронкали“ № 7 в София

Роден е на 6 декември 1886 г. в Стара Загора.[1][2]

През 1908 г. завършва агрономство в Хале, Германия. Прави специализации по животновъдство в Берлин (1912) и отново в Хале (1913 – 1914).[3]

През 1919 – 1920 г. той прави първото проучване на породата „източнобалканска свиня“ и дава настоящето име, изхождайки от района, в който породата е разпространена.[4] Работи по изследванията и подобренията на местните породи селскостопански животни (каракачанска овца, старопланинско късорого говедо, българска черна едра кокошка, искърско говедо и други).[3]

Георги Хлебаров преподава във Ветеринарномедицински факултет на Софийския университет като доцент (1922 – 1926) и професор (от 1926), като междувременно заема и постовете ръководител на катедрите по обща зоотехника и хигиена (1923) и по частно скотовъдство (1930 – 1945); декан на факултета (1923 – 1924, 1939 – 1940).[3] Основател е на Централната птицевъдна опитна станция в София (1927 – 1932), на Централния скотовъден научноизследователски институт в София (1936 – 1942) и на Института по животновъдство при БАН (1947 – 1959).[3], който през 1960 г. се слива с Института по животновъдни науки в Костинброд.[5]

Бил е преподавател по животновъдство в Аграрния факултет на Тракийския университет, наред с учени като акад. Янаки Моллов, акад. Кирил Павлов, акад. Никола Платиканов, акад. Стефан Куманов, акад. Кирил Братанов, проф. Жельо Ганчев, проф. Димитър Димов и мн. др.[6]

Член е на Централния комитет на Световната асоциация по птицевъдство със седалище в Лондон, на Централния комитет на Международната конфедерация на инженер-агрономите със седалище в Рим и на Международното дружество за тропическо и субтропическо земеделие (1938). През 1934 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Висшето училище за селскостопански науки във Виена.

През 1937 година е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1952 година – за академик.[3][7] Има публикувани над 300 научни труда и статии.[1]

Умира на 30 март 1968 г. в София.[3] Погребан е в Софийски централни гробища.[8] През ноември 2002 година Столичният общински съвет приема предложение за наименуване по името на академик Георги Хлебаров на улица в район „Надежда“ (бившата ул. „Траен мир“).[9]

Библиография редактиране

  • 1921 – „Източнобалканската свиня“
  • 1933 – „Старопланинско късорого говедо“
  • 1937 – „Овчи раси и разновидности в България“
  • 1942 – „Каракачанската овца“
  • 1950 – „Състояние и задачи на животновъдната наука у нас и насоки за бъдещото ѝ развитие“

Източници редактиране

  1. а б На 6 декември е роден в Стара Загора Георги Хлебаров[неработеща препратка], Ваня Русева, Zarata.org, 6 декември 2016
  2. Годишнини на членове на БАН (1869 – 2016) Архив на оригинала от 2017-12-07 в Wayback Machine., Стефка Хрусанова, Бюлетин на Централна библиотека на БАН, Брой 9 (99), година X, ноември-декември 2016 (Запис за акад. Г. С. Хлебаров на стр. 5, със снимка)
  3. а б в г д е Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 4643 – 4644.
  4. Източнобалканска свиня, Stockbreeding-bg.com, 26 ноември 2012
  5. История на Института по животновъдни науки в Костинброд, официален сайт на ИЖН
  6. История и мисия на Аграрния факултет на Тракийски университет, Официален сайт на университета
  7. Академици на БАН Архив на оригинала от 2017-12-07 в Wayback Machine., Znam.bg
  8. Парцел 26, Сайт на Централен гробищен парк – град София
  9. Преименуват столични улици заради социмена, в. „Дневник“, 26 ноември 2002