Никола Платиканов

Никола Димов Платиканов е български учен, агроном, академик на Селскостопанската академия (1963). Научните му приноси са в областта на животновъдството и хранене на домашните животни.

Никола Платиканов
български агроном, академик
Роден
Починал
София, България

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област животновъдство

По време на следването си в Агрономическия факултет на Софийския университет Никола Платиканов е стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ (1931–1932) и прави хумболтови престои в Landwirtschaftliche Hochschule Berlin (Германия) при проф. Кронахер.[1][2]

В периода 1937–1944 година е ръководител на Катедрата по общо скотовъдство в Софийския университет. От 1951 до 1963 година заема поста заместник-директор на Института по животновъдство при Българската академия на науките, а от 1963 до 1972 година е академик и секретар на Отделението по животновъдство и ветеринарна медицина при Селскостопанската академия.[1]

Никола Платиканов е носител на Кавалерски кръст с корона от ордена „За гражданска заслуга“, орден „Кирил и Методий“ – I степен, орден „Народна република България“ – II степен (еднократно) и I степен (два пъти); медал „За участие във войната 1915–1918“; медал „Петдесет години Софийски университет“, медал „Сто години БАН“ и медал „1300 години България“.[1][2]

Неговият син, професор Димо Платиканов, е един от водещите български физикохимици, основоположник на колоидната химия в България.

Научни постиженияРедактиране

Научните постижения на акад. Никола Платиканов са свързани с:

  • изясняване на вътрешните фактори и факторите на външната среда върху формирането на различните видове продуктивност;
  • установяване на фенотипните и генотипните параметри на породата сиво искърско говедо и формирането на млечност и месодайност;
  • изследване на растежа на кафявото алпийско говедо;
  • влияние на храненето върху растежа на агнета и телета;
  • разработени типови дажби и годишни фуражни норми за отделните видове животни;
  • съставяне на таблици за смилаемостта и енергийната хранителност на фуражите по видове животни;
  • определяне на енергийни норми за угояване на бичета;
  • оптимизиране на белтъчното и аминокиселинното хранене на животните и изработване на аминокиселинни норми;
  • балансиране на белтъчините в храната на овце с включване на карбамидни концентрати.[2]

БиблиографияРедактиране

Автор е на няколко книги (самостоятелни и в съавторство):

  • Платиканов, Н., Х. Генов. Свиневъдство и болести по свинете. София, 1948;
  • Платиканов, Н., П. Поппетров. Ансилиране на сочните фуражи. София, 1949;
  • Платиканов, Н., П. Иванов, И. Игнатов. Говедовъдство. София, 1950;
  • Платиканов, Н. Растеж и развитие на кафявото алпийско говедо у нас. София, 1951;
  • Платиканов, Н. (с колектив). История на животновъдната наука в България. София, 1957.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Хумболтов съюз в България. Акад. проф. д-р Никола Димов Платиканов. //
  2. а б в г Платиканов, Д., И. Пъжева, Л. Тасева (редактори), Алманах на българските хумболтианци, София, 2011, ISBN 978-954-92223-3-3