Отваря главното меню

Георги Христов Маламата

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Христов.

Георги Христов Златков , известен като Маламата или Малама,[1] е български хайдутин и революционер.

Георги Христов
български революционер
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Маламата е роден в пашмаклийското село Горно Дерекьой, тогава в Османската империя, днес Момчиловци, България. Става хайдутин и хайдутува в Родопите и Беломорието с капитан Петко войвода. След Руско-Турската Освободителна война се преселва в Станимака, Източна Румелия.

В началото на юни 1895 година Петко войвода и Георги Христов като членове на ръководството на Пловдивския македонски комитет, набират в Станимака доброволци за чета. Така Маламата оглавява Станимашката чета, формирана в Пловдив и въоръжена с 8000 лева от Пловдивското македоно-одринско дружество. С нея Маламата участва в Четническата акция на Македонския комитет, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов.[2] Окончателно четата е окомплектована в село Лъджене, и оттам минава границата и достига Лещен, Неврокопско. Оттам четниците преминават в Либяхово. Тя наброява 73-ма души, като преобладават изселници от Македония. Научавайки за появата на четата, башибозук от Неврокоп тръгва за да я пресрещне към Либяхово. В разразилото се сражение четата е напълно разбита от превъзхождащия я противник. Една малка част от четниците успяват да си пробият път, след което през Пирин се завръщат и в България. В боя на 20 юли загива войводата Георги Маламата.[3] Местните хора в Либяхово го запомнят като „дядо Георги Маламата“. След 2-3 дена либяховци го погребват в местността Шипката и оттогава мястото се нарича „Маламов гроб“.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.62
  2. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 290.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 30, 179.