Георги Христов Маламата

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Христов.

Георги Христов Златков , известен като Маламата или Малама,[1] е български хайдутин и революционер.

Георги Христов
български революционер
Роден
Починал
Либяхово, Османска империя
Етнос българи

БиографияРедактиране

Маламата е роден през 1851 година в пашмаклийското село Горно Дерекьой, тогава в Османската империя, днес Момчиловци, България.[2] Става хайдутин и хайдутува в Родопите и Беломорието с капитан Петко войвода. След Руско-Турската Освободителна война се преселва в Станимака, Източна Румелия.

В началото на юни 1895 година Петко войвода и Георги Христов като членове на ръководството на Пловдивския македонски комитет, набират в Станимака доброволци за чета. Така Маламата оглавява Станимашката чета, формирана в Пловдив и въоръжена с 8000 лева от Пловдивското македоно-одринско дружество. С нея Маламата участва в Четническата акция на Македонския комитет, взаимодействайки с Трета сярска дружина на поручик Тома Давидов.[3] Окончателно четата е окомплектована в село Лъджене, и оттам минава границата и достига Лещен, Неврокопско. Оттам четниците преминават в Либяхово. Тя наброява 73-ма души, като преобладават изселници от Македония. Научавайки за появата на четата, башибозук от Неврокоп тръгва за да я пресрещне към Либяхово. В разразилото се сражение четата е напълно разбита от превъзхождащия я противник. Една малка част от четниците успяват да си пробият път, след което през Пирин се завръщат и в България. В боя на 20 юли загива войводата Георги Маламата.[4] Местните хора в Либяхово го запомнят като „дядо Георги Маламата“. След 2 – 3 дена либяховци го погребват в местността Шипката и оттогава мястото се нарича „Маламов гроб“.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 272.
  3. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 290.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 30, 179.