Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За обезлюденото село в Гърция вижте Лещен (Драмско).

Лѐщен (изписване до 1945 година: Лѣщенъ) е село в община Гърмен, област Благоевград, Югозападна България. То се намира на 7 км от с. Гърмен, на 14,5 км от Гоце Делчев посока север и на 114 км югоизточно от Благоевград.

Лещен
Кметството
Кметството
Общи данни
Население 9 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,296 души/km²
Землище 16 569 km²
Надм. височина 1093±1 m
Пощ. код 2962
Тел. код 07527
МПС код Е
ЕКАТТЕ 43606
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС)
Кметство
   кмет
Горно Дряново
Шукри Османчев
(ДПС)
Уебсайт leshten.hit.bg
Лещен в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Лещен се намира в Западните Родопи. От селото се разкрива красива панорамна гледка към Пирин планина. В близост до Лещен са архитектурните резервати Ковачевица и Долен.[2]

ИсторияРедактиране

 
Църквата и старото килийно училище (сега кръчма)
 
Стари къщи в Лещен

Село Лещен е старинно селище със запазени старинни къщи. В края на 19 и началото на XX век Лещен е предимно българско село в Неврокопска кааза. Църквата „Света Параскева“ е от 1833 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лещен (Leschtène) е посочено като село с 59 домакинства и 200 българи.[4] През 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Лещен като село с 56 български къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Лящин, село в полите на един доспатски клон, 1/2 час до левия бряг на Канина. Пътят от Неврокоп до Фотовища е равен, а оттук се захваща тесен и стръмен. Обикновен ход захваща 4 часа. На първо място стои скотоводството. Българска църква. Къщи 56, българе. Най-последно българско село; отвъд захваща Рупчус. Като най-затънтено в Лящин селянете са страшни суеверци. За да се лекуват или съветват от цялата околия, дохождат при врачките в Лящин.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Лѣщенъ (Лященъ) брои 530 души, от които 480 българи и 50 цигани.[7]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото се определя като „чисто българско“[8] и пише:

С. Лещен… Старо е разположението на създаденото място. Заградено е с дървета, дъб, круши, ябълки и др. Няма добра вода, само от чешмите. Само от една чешма черпи цялото село. Имат лозя. Изкарват добри овощя. Селяните участват редовно в училищната и църковната община. Църквата е хубаво здание. Цялото село има 88 къщи.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година седемдесет и девет души от Лещен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

На времето селото е било общински център с развита търговска база. Общината е просъществувала до 1934 година, след което архивите ѝ са били преместени в общината в село Ковачевица. Регистрите за гражданско състояние се намират в общинския център село Гърмен, а ЕСГРАОН се намира в село Горно Дряново заедно със стар регистър за местното население.

Много от старите къщи в селото са реставрирани, като е запазен автентичният им архитектурен стил и къщите са превърнати в почивни вилни постройки, в които отсядат туристи. Заради автентичния вид на селото, там често се снимат игрални филми и музикални клипове.

ЛичностиРедактиране

Родени в Лещен
  •   Григорий Софиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина[11]
  •   Димитър Брадов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[12]
  •   Илия Д. Алексов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[13]
  •   Илия Гаджев (1902 – 1944), български революционер, деец на ВМРО
  •   Костадин (Коста) Т. Аврамов, македоно-одрински опълченец, 23 (24)-годишен, четата на Стоян Мълчанков, Нестроева рота на 15 щипска дружина[14]
  •   Коста Ив. Бабаджанов (Бабаджянов), македоно-одрински опълченец, 45-годишен, четата на Стоян Мълчанков, четата на Георги Мяхов, 15 щипска дружина[15]
  •   Николай Кашев (р. 1941), български художник
  •   Симеон Апостолов, македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков[16]
  •   Тодоро Андреев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Стоян Мълчанков[17]

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Лещен – Туристически портал на България – BulgariaTravel.org
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 510.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  8. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
  9. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  11. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 101.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  15. > Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  16. > Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.