Илинден (село)

(пренасочване от Либяхово)
Вижте пояснителната страница за други значения на Илинден.

Илѝнден е село в Югозападна България, област Благоевград, община Хаджидимово. В близост до селото е изграден ГКПП Илинден - Ексохи (Възем). До 1951 година името на селото е Либяхово.[2]

Илинден
България
41.4631° с. ш. 23.802° и. д.
Илинден
Област Благоевград
41.4631° с. ш. 23.802° и. д.
Илинден
Общи данни
Население86 души[1] (15 март 2024 г.)
2,37 души/km²
Землище36 519 km²
Надм. височина583 m
Пощ. код2929
Тел. код07521
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ32648
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ; 2007)
Илинден в Общомедия

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост
Общо 100
Българи 99
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

География редактиране

Село Илинден се намира в планински район. Разположено е в северните склонове на планината Стъргач. Отстои на 14 километра югозападно от общинския център Хаджидимово и на 18 километра югоизточно от град Гоце Делчев. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм. През землището на селото тече река Мътница. Почвите са предимно рендзини (хумусно-карбонатни). Населението намалява поради изселвания, по масови през 1958 – 1959 за селата Левуново и Спатово, град Нови Кричим и село Кремиковци.[4]

История редактиране

 
Читалището в селото „Петър Сарафов“

Според професор Иван Дуриданов селищното име Либяхово със засвидетелствана по-ранна форма Любяхово произлиза от личното име Любьхъ.[5] Според едно местно предание името произлиза от името на някой си Али бей, а според друго – от голямата любов, сплотявала жителите му срещу турските золуми по време на османската власт.[6]

На 2 km източно от селото е разположена крепостта Градище.

През XIX век Либяхово е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1828 – 1831 година е построена църквата „Успение Богородично“.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Любяхово (Lubiahovo) е посочено като село с 253 домакинства и 850 жители българи.[8]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Либяхово като село с 245 български къщи.[9]

През 1891 година Васил Кънчов посещава Неврокопско и оставя интересни пътни бележки за Либяхово. Ето какво пише той:

Либяхово има много хубав изглед. То е разположено на един малък приток на р. Буровица. Има прекрасен вид от върха, гдето бях аз. Над него по върха се виждат обработени ниви, а надолу – ливади. То брои 300 къщи български. Селяните са разбудени като гайтаниновци. От 1870 г. имат българско училище. Стояха в редовете на първите борци в борбата с владиката, но през 1887 г., заплашени силно от военния комендант в Неврокоп, признаха властта на владиката. Тая година те наново се отказаха от него.[10]

Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1720 души, от които 1660 българи-християни и 60 цигани.[11]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Либяхово (Libiahovo) се състои от 1800 българи екзархисти и 18 цигани. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 65 ученици.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Либяхово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

През 1923 година в Либяхово е създадена земеделска кооперация „Вълковица“. Към 1935 година тя има 79 члена.[14]

Личности редактиране

 
Разкопаване на останките на Михаил Даев след освобождението на Либяхово, 26 октомври 1913 г., фотограф Христо Иванов Тодоров Фото „Надежда“. Четвърти от ляво надясно е Атанас Попов

В края на XIX век Либяхово е българско православно село, една от крепостите на българщината в Неврокопско. Видни просветни дейци и участници в църковно-националните борби на българите в Източна Македония от селото са Георги Зимбилев (1820 – 1880), Харитон Карпузов (1827 – 1899), Атанас Поппетров (1850 – 1933) и Стоян Зимбилев (1860 – 1912). В Либяхово са родени членовете на големия род Сарафови, като сред видните му представители са водачът на ВМОК Борис Сарафов (1872 – 1907), брат му Кръстьо Сарафов (1876 – 1952) – виден артист, сестра им Злата Сарафова и други. От селото са Димитър Арнаудов (1874 – 1937) – деец на ВМОРО и ВМРО (обединена) и войвода на ВМРО Атанас Попов (1884 – 1928). В Либяхово е роден и видният художник Константин Гърнев (1894 – 1966) и писателят/поет Иван Захариев (1941-2021), издал няколко стихосбирки.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай. Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 185.
  5. Дуриданов, Иван. Селищното име Либяхово, Гоцеделчевско, днешно Илинден // Турист XXVI (11). 1981. с. 15.
  6. Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник – М“, 2010. с. 5. Посетен на 20 март 2016. Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
  7. The Dormition of Virgin Mary Church in Ilinden // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-10. Посетен на 10 ноември 2014.
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
  9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112 – 113. (на френски)
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  14. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 22 (страницата не е отбелязана в изданието – Околия Неврокоп).