Георги Чуранов
Георги Павлов (Павлев) Чуранов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Георги Чуранов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 1945 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Козма Георгиев Елена Цветкова |
| Георги Чуранов в Общомедия | |
Биография редактиране
Георги Чуранов е роден в 1860 година в село Смилево, Османската империя, днес Северна Македония. Той е един от основателите на революционния комитет в родното си село и негов председател от 1894 до 1903 година. През април 1903 година в дома на Чуранов се провежда Смилевският конгрес, на който той е избран за революционен началник на Гяватколския район.[1]
През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година е войвода на чета и взема участие в сраженията при Смилево. Осъден е задочно на смърт след въстанието. Амнистиран е в 1904 година и отново оглавява революционната организация в родното си село.[2][3]
През 1912 година ръководи революционната организация в Смилево и като такъв участва в Балканската война. Тогава селски войвода е Павле Кръстев. Неговата съпруга е от охридския род Куртелови.[4] Баща е на учителя Козма Георгиев[5] и на учителката Елена Чуранова.
-
Лука Джеров, Анастас Лозанчев и Георги Чуранов. -
Георги Чуранов (вдясно), брат му и семействата им. -
Георги Чуранов във Вардарска Македония
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 529.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 188-189.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 274.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 48.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 66.