Козма Георгиев

български просветен деец
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския просветен деец. За българския свещеник и революционер вижте Козма Георгиев (свещеник).

Козма Георгиев Чуранов е български просветен деец от късното Българско Възраждане в Македония.[1]

Козма Георгиев
български просветен деец

Роден
Починал
неизв.
Погребан София, България
Семейство
Баща Георги Чуранов
Братя/сестри Елена Цветкова
Подпис Kozma Georgiev Signature (vectorized).svg
Козма Георгиев в Общомедия
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892 – 1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов, Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Юрдан Попконстантинов, Недялко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.

БиографияРедактиране

Георгиев е роден в 1877 година в битолското село Смилево в Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на Георги Чуранов и брат на Елена Цветкова.[1] Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.[2] Участва в Иленденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година още като ученик в Битолската гимназия.

Преподава в българското мъжко училище в Прилеп и математика в Солунската българска гимназия.[1]

Записва филология в Софийски университет, но след освиркването на княз Фердинанд и закриването на университета в 1907 година, завършва Математическия факултет на Загребския университет.

Преподава в Одринската българска мъжка гимназия.

В 1912/1913 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[3]

След Младотурската революция в 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Одринския вилает в Съюзния съвет.[4]

След войните, от 1930 година е организационен секретар във ВМРО на Иван Михайлов, който е негов ученик в Солун. Кандидат е за народен представител.

В 1929, 1932, 1933 година е избран в Националния комитет на македонските братства,[5] като негов секретар.[6]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е затворен в Белене заедно с Димитър Талев. Учител е във Врачанско. Погребан в София.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 66.
  2. Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14). // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.