Герман (дем Синтика)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.

Гѐрман (на гръцки: Σχιστόλιθος, Схистолитос, до 1927 година Γέρμανι, Германи[1]) е село в Гърция, в дем Синтика област Централна Македония.

Герман
Σχιστόλιθος
— село —
Гърция
41.2719° с. ш. 23.407° и. д.
Герман
Централна Македония
41.2719° с. ш. 23.407° и. д.
Герман
Сярско
41.2719° с. ш. 23.407° и. д.
Герман
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областМървашко
Надм. височина187 m
Население18 души (2001)

География

редактиране

Герман е най-западното село в историко-географската област Мървашко, разположено по долината на река Белица (на гръцки Крусовитис). Намира се на височина на 4 километра североизточно от демовия център град Валовища (Сидирокастро). Землището на селото е осеяно с пещери.

Етимология

редактиране

Според българския езиковед Йордан Н. Иванов името на селото има вероятно тракийски произход и е образувано от прилагателното *gwhermo – „горещ“. На 2 километра западно от селото при някогашния чифлик Пулево има минерални извори, които до възникването на чифлигарското селище са били в землището на Герман.[2]

В Османската империя

редактиране

Село Герман е селище с древна история. За първи път се споменава в османски източник от втората половина на 15 и началото на XVI век под днешното си име Герман със 70 регистрирани лица, глави на домакинства[3]

До средата на XIX век Герман е един от центровете на железодобивната индустрия в областта Мървашко. До същото време на река Белица, източно от селото е фунционирал един самоков. Местното име Мадането, свидетелства, че в землището на селото е имало и железообработване.[4]

През XIX век е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Герман (Guërman) е посочено като село с 85 домакинства и 300 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Герман, село на разстояние 3/4 час към СИ от Валовища. Планинско място; няколко градини с овощия и нивя по Белица. В черквата и училището четат смесено; има до 40 ученика. 60 къщи българе.[6]

Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 590 жители, всичките българи-християни.[7]

По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Герман се състои от 640 жители, от които 600 българи екзархисти и 40 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира едно българско начално училище с един учител и 16 ученици.[8]

Село Герман е освободено от османска власт през 1912 година по време на Балканската война. При избухването на войната дванадесет души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

През Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия, а част от населението му е избито.[10] След войната то попада в пределете на Гърция. Към 1918 година селото брои 150 къщи с около 1000 жители.[4] През същата година местното население се изселва в България. Най-компактни групи гѐрманци се установяват в Петрич и района, Мелник и района, Сандански и други.[11]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци-бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година Герман е изцяло бежанско село с 29 бежански семейства със 121 души.[12]

През 1927 година селото е прекръстено от гръцките власти на Схистолитос.[13]

Личности

редактиране
 
Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение на Павел Георгиев от Герман
Родени в Герман
  •   Андрея Сотиров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[14]
  •   Васил Левков, български революционер, деец на ВМРО[15]
  •   Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 30-годипен, земеделец, четата на Георги Занков, Първа рота на Четвърта битолска дружина[16]
  •   Георги Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 14 юли 1913 година[17]
  •   Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[18]
  •   Кичо Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[19]
  •   Кочо Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[20]
  •   Павел Георгиев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Единадесета сярска дружина[21]
  •   Тодор Великов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[22]
  •   Тома Иванов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[23]
  •   Тома Костадинов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина[24]
  •   Тома Ставрев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина[25]
  •   Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[26]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 97.
  3. .Гандев, Христо. "Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване", Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
  4. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 24.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134-135.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 852.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  10. Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22.
  11. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 620.
  15. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 940.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 278.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157. Вероятно идентичен с Кочо Георгиев.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 159.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 163.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 301.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.