Гиле́рмо Амо́р Марти́нес (на испански: Guillermo Amor Martínez) е бивш испански футболист, универсален полузащитник. В началото на 90-те години като състезател на Барселона е част от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф. [1]

Гилермо Амор
Амор (вляво), Ферер и Гуардиола през 1992 г.
Лична информация
Роден
Guillermo Amor Martínez
4 декември 1967 г.  (на 56 г.)
Ръст174 см
ПостПолузащитник
Юношески отбори
1979–1980
1980–1985
Бенидорм
Барселона
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1984–1988
1988–1998
1998–2000
2000–2002
2003
Барселона „Б“
Барселона
Фиорентина
Виляреал
Ливингстън
49
311
24
64
3
(10)(47)(0)(1)(0)
Национален отбор
1989–1990
1990–1998
Испания до 21 г.
Испания
6
37
(0)
(4)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Гилермо Амор в Общомедия

С испанския национален отбор записва 37 мача, представлява страната на едно световно и едно европейско първенство по футбол.

Състезателна кариера

редактиране

Гилермо Амор е роден в градчето Бенидорм, провинция Аликанте. Той е първият футболист, излязъл от школата Ла Масия и наложил се в първия състав на Барселона.[2] За мъжете дебютира през сезон 1988-89 и се превръща в основна фигура от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф, с който печели пет шампионски титли на Примера дивисион, три Купи на краля, четири суперкупи на Испания, една Шампионска лига, две Купи на носителите на купи и две Суперкупи на УЕФА. През сезон 1997-98 новоназначеният треньор Луис ван Гаал започва все по-рядко да разчита на него и след приключването на шампионата Амор напуска Барселона след 10 сезона и 421 изиграни мача във всички турнири.

По два сезона носи екипите на Фиорентина и Виляреал, преди да завърши кариерата си в шотландския Ливингстън през 2003 година.[3]

Национален отбор

редактиране

Дебютът му за испанския национален отбор е в европейска квалификация срещу Чехословакия, играна на 14 ноември 1990 г. в Прага и загубена с 2:3. На европейското първенство през 1996 г. носи победата в последния мач от груповата фаза, като бележи в 84 минута срещу Румъния и класира отбора си на четвъртфиналите, изпреварвайки с една точка третия в класирането отбор на България.[4] На 1/4 финалите при изпълнението на наказателни удари срещу Англия отбелязва една от дузпите, но Испания отпада след общ резултат 2:4.[5] Участва и на световното първенство през 1998 година, на което отпада още в груповата фаза. Последният му мач за националния отбор е на 5 септември 1998 г. в европейска квалификация срещу отбора на Кипър.[6]

Барселона

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране