Отваря главното меню

Гиле́рмо Амо́р Марти́нес (на испански: Guillermo Amor Martínez) е бивш испански футболист, универсален полузащитник. В началото на 90-те години като състезател на Барселона е част от "Дрийм тийма" на Йохан Кройф. [1]

Flag of Spain.svg Гилермо Амор
AmorFerrerMussonsGuardiola.jpg
Амор (вляво), Ферер и Гуардиола през 1992 г.
Лична информация
Роден Guillermo Amor Martínez
4 декември 1967 г.  (на 51 г.)
Бенидорм, Аликанте, Испания
Ръст 174 см.
Пост Полузащитник
Юношески отбори
1979–1980
1980–1985
Бенидорм
Барселона
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1984–1988
1988–1998
1998–2000
2000–2002
2003
Flag of Spain.svg Барселона "Б"
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Italy.svg Фиорентина
Flag of Spain.svg Виляреал
Flag of Scotland.svg Ливингстън
49
311
24
64
3
(10)(47)(0)(1)(0)
Национален отбор
1989–1990
1990–1998
Flag of Spain.svg Испания до 21 г.
Flag of Spain.svg Испания
6
37
(0)
(4)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

С испанския национален отбор записва 37 мача, представлява страната на едно световно и едно европейско първенство по футбол.

Състезателна кариераРедактиране

Гилермо Амор е роден в градчето Бенидорм, провинция Аликанте. Той е първият футболист, излязъл от школата Ла Масия и наложил се в първия състав на Барселона.[2] За мъжете дебютира през сезон 1988-89 и се превръща в основна фигура от "Дрийм тийма" на Йохан Кройф, с който печели пет шампионски титли на Примера дивисион, три Купи на краля, четири суперкупи на Испания, една Шампионска лига, две Купи на носителите на купи и две Суперкупи на УЕФА. През сезон 1997-98 новоназначеният треньор Луис ван Гаал започва все по-рядко да разчита на него и след приключването на шампионата Амор напуска Барселона след 10 сезона и 421 изиграни мача във всички турнири.

По два сезона носи екипите на Фиорентина и Виляреал, преди да завърши кариерата си в шотландския Ливингстън през 2003 година.[3]

Национален отборРедактиране

Дебютът му за испанския национален отбор е в европейска квалификация срещу Чехословакия, играна на 14 ноември 1990 г. в Прага и загубена с 2:3. На европейското първенство през 1996 г. носи победата в последния мач от груповата фаза, като бележи в 84 минута срещу Румъния и класира отбора си на четвъртфиналите, изпреварвайки с една точка третия в класирането отбор на България.[4] На 1/4 финалите при изпълнението на наказателни удари срещу Англия отбелязва една от дузпите, но Испания отпада след общ резултат 2:4.[5] Участва и на световното първенство през 1998 година, на което отпада още в груповата фаза. Последният му мач за националния отбор е на 5 септември 1998 г. в европейска квалификация срещу отбора на Кипър.[6]

УспехиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране