Гита

Гѝта е село в Южна България, община Чирпан, област Стара Загора.

Гита
Гита 42.19909, 25.459491 Гита
Общи данни
Население	783 души (15 март 2024 г.) 22,9 души/km²
Землище	34,275 km²
Надм. височина	192 m
Пощ. код	6215
Тел. код	04138
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	14920
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Чирпан Ивайло Крачолов (ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019)
Кметство    – кмет	Иван Гуманов (БСП)

География

Село Гита се намира на около 28 km юг-югозападно от областния център Стара Загора и 11 km източно от общинския център Чирпан. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Надморската височина в центъра на селото е около 192 m. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са предимно смолници.

Западно от село Гита тече Старата река, която се влива в река Марица като ляв приток, а по източния край на селото тече Меричлерска река, също ляв приток на Марица.

Общински път води от село Гита на запад през село Воловарово до връзка с второкласния републикански път II-66 и по него на югозапад – до Чирпан, а на изток – до село Осларка с разклонение към град Меричлери на юг и село Самуилово на север.

Землището на село Гита граничи със землищата на: село Свобода на запад и северозапад; село Малко Тръново на север (граничен участък около 150 m); село Воденичарово на север; село Самуилово на североизток; село Осларка на изток; град Меричлери на югоизток и юг; село Целина на юг; село Държава на югозапад и запад.

В землището на село Гита има 3 микроязовира.

В селото се развива производство на технически култури (памук, слънчоглед), зърнопроизводство, говедовъдство, овцевъдство, козевъдство и птицевъдство.

Числеността на населението на село Гита по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 1957 1946 2008 1956 1785 1965 1472 1975 1201 1985 958 1992 880 2001 775 2011 669 2021 701

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	669	100
Българи	580	86,70
Турци	18	2.69
Цигани	62	9,27
Други	...	...
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	2	0,30

История

В района на село Гита има 15 тракийски могили и следи от праисторическо и тракийско селище.

Селото е основано вероятно в началото или средата на 18 век от преселници от близките села и от Одринско.

Населението на селото участва в националноосвободителните борби, то дава 180 участници в Старозагорското въстание. Селото е наградено с юбилеен медал „100 години Априлско въстание 1876 – 1976“.

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Кара Терзилери, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Кара Терзилери е преименувано на Западно Шивачево през 1906 г., на Малко Шивачево през 1934 г. и на Гита през 1949 г. – на името на родената в него партизанка Гита Господинова Митрова (1924 – 1944 г.).

Първата църква, направена в селото, според предания, е представлявала постройка, вкопана в земята, издигаща се над повърхността не повече от човешки ръст, с размери около три на три метра, със стени, изплетени от пръти и измазани с глина и с покрив от слама. Не е известно точно кога е построена нова църква на мястото на първата. В построяването ѝ са взели участие и жителите от околните села. Била е доста голяма, градена с дялани камъни и покрита с керемиди. В султански ферман от 1849 г. се забранява да се пречи по какъвто и да е начин на дейността на църквата „Свети Никола“ в селото. По-късно в селото е построена църквата „Свети Иван Рилски“.

Първото училище в село Кара Терзилери (Гита) е килийно, открито през 1856 г. и настанено в малка стаичка при църквата. Първи учител е местният жител поп Цоню. До Освобождението училището има само по един учител, на който се заплаща в натура от населението. Училището се посещава и от ученици от съседните села. Първата училищна сграда е построена непосредствено след Освобождението и няколко години по-късно училището става четирикласно; като такова то просъществува до 1921 г., когато се открива първата прогимназия в селото. Строеж на нова сграда започва през 1928 г., но едва изградена, тя е разрушена до основи от земетресението през същата година. Нова малка училищна сграда с четири учебни стаи е построена през 1930 г. През 1964 г. са построени разширения към училищната сграда; от 1965 г. училището носи името „Васил Левски“.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Манчо Генов“ в село Гита е създадено през 1948 г. към Всестранната кооперация „Земеделец“ в същото село. През 1959 г. то губи самостоятелността си, като влиза в състава на ОТКЗС (Обединено ТКЗС) „Манчо Генов“ с център село Гита и съставни села Държава, Димитриево и Осларка. След няколко организационни промени стопанството през 1992 г. отново е самостоятелно ТКЗС, но в ликвидация, което е прекратено през 1995 г. Прекратяването през 1995 г. е в съответствие с разпоредби в ЗСПЗЗ, по които дейността на ликвидационните съвети е прекратена, и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.

Обществени институции

Село Гита към 2025 г. е център на кметство Гита.

В село Гита към 2025 г. има:

• читалище „Наука - 1907 г.“;
• действащо общинско основно училище „Васил Левски“;
• православна църква „Свети Иван Рилски“;
• пощенска станция.

Културни и природни забележителности

Част от землището на село Гита попада в обхвата на Защитената зона по директивата за местообитанията „Меричлерска река“.

Редовни събития

Съборът на селото е на 2 юни.

Личности

• Пеню Шиваров (? – 1919), български военен и революционер от ВМОРО
• Гита Господинова Митрова – родена на 14 февруари 1924 г. в селото в заможно семейство. Като ученичка в Чирпанската гимназия през пролетта на 1940 г. е приета за член на забранения РМС; през 1941 г. е член на ръководството му в гимназията. Организира разлепването на позиви, разпространява информационни бюлетини, размножава статии; през 1943 г. организира акция за събиране на храни и продукти за партизаните. На 1 октомври 1943 г., заедно с още 24 младежи, между които и брат ѝ Георги Господинов Митров (1926 – 1944 г.), стават партизани в партизански отряд „Христо Ботев“. През декември 1943 г., укрила се заедно с брат си Георги в родното си село, е арестувана от полицията. Разстреляна е на 21 януари 1944 г. в местността Дерменка заедно с брат си.
• Иван Генов (роден 1953) – бивш Генерален директор на АЕЦ-Козлодуй; депутат в XLIV народно събрание.
• д-р Ангел Ангелов (1933 – 2009) – бивш ръководител на катедра по биохимия, ВМИ „И.П.Павлов“, Пловдив
• Иван Груев (1936 – 2013) – поет, живял и работил в Стара Загора

Външни препратки

• Горнотракийска низина. Географска карта
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-063-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
• Източна Румелия. Карта

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.