Пеню или Пеньо Шиваров е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Пеню Шиваров
български военен и революционер

Роден
Починал
1919 г. (46 г.)
Етнос българи
Пеню Шиваров в Общомедия

БиографияРедактиране

Пеню Шиваров е роден в чирпанското село Кара Терзилери, тогава в Османската империя. Служи в Българската армия с подофицерски чин в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, където участва в Тайните македоно-одрински подофицерски братства на Върховния македоно-одрински комитет.

В ТракияРедактиране

 
Четата на Пеню Шиваров във Василико.

В края на януари 1903 година заедно с колегите си подофицери Петър Ангелов, Цено Куртев, Димитър Дичев, Димитър Халачев и Атанас Вълканов е привлечен във ВМОРО от Михаил Герджиков и Стоян Петров. Напуска армията и става активист на организацията в Одринския революционен окръг.

През февруари 1903 година е в четата на Герджиков и участва в опита за атентат на жп линията Цариград - Одрин при гара Синекли, чаталджанско, извън революционната територия.

Пеню Шиваров е делегат на конгреса на рволюционния окръг на Петрова нива през лятото на 1903 година и е определен за граматиковски войвода, като негов подвойвода е Георги Калоянов.[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание на 5 срещу 6 август с чета от 100 души напада и превзема казармата на село Граматиково, тогава негов четник е и Лефтер Мечев. След това води сражение и при село Визица.

В МакедонияРедактиране

 
Обединената чета на Кръстьо Българията и Пеньо Шиваров.

След потушаването на въстанието Пеню Шиваров се прехвърля в Македония, като през 1904 година е помощник-войвода на велешкия войвода Стефан Димитров. През 1905 година е назначен за велешки районен войвода с подкрепата на Иван Чупаров. От 1906 година е войвода в Кумановско, където дава отпор на Сръбската пропаганда в Македония.

Пеню Шиваров участва в Балканската война, Междусъюзническата война, а през Първата световна война е взводен командир в Единадесета пехотна македонска дивизия.

След войната Пеню Шиваров не успява да преживее последвалата Втора национална катастрофа и умира през 1919 година в София.[3][4][5]

БележкиРедактиране

  1. „„Тракийско дружество Антим I“, „Преображенското въстание - пример на всеотдайност, саможертва и величав подвиг за свободата на поробена Тракия““, архив на оригинала от 5 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110205033916/http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm, посетен 5 февруари 2011 
  2. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 191.
  4. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 536.