Херцогство Сполето
Херцогството Сполето (на италиански: Ducato di Spoleto; на немски: Herzogtum Spoleto; на полски: Duchy of Spoleto) e независимо лангобардско княжество през Средновековието, основано през 570 г. от дук Фароалд I в Централна Италия със столица Сполето. Съществува до 1201 г.
Херцогство Сполето Ducatus Spolitanorum |
|
---|---|
570 – 1203 | |
![]() Италия през 1000 г. |
|
Континент | |
Столица | |
|
|
Херцогство Сполето в Общомедия |
ИсторияРедактиране
Херцозите на Сполето водят почти непрекъсната война с византийския Равенски екзархат. Към неговата територия принадлежат големи части от Умбрия, Марке и Абруцо. Вторият херцог Ариулф води войни от 579 до 592 г. против византийците, от 591 до 592 г. против град Рим.
През 776 г., две години след падането на Беневенто, Сполето е завладян от Карл Велики. През 1201 г. Сполето е даден от Ото IV на папата.
Списък на херцозитеРедактиране
Лангобардски херцозиРедактиране
- Фароалд I 570 – 592
- Ариулф 592 – 602
- Теоделап 602 – 650
- Ато 650 – 665
- Тразимунд I 665 – 703
- Фароалд II 703 – 724
- Тразимунд II 724 – 739, първи път
- Хилдерик 739 – 740
- Тразимунд II 740 – 742, втори път
- Агипранд 742 – 744
- Тразимунд II 744 – 745, трети път
- Луп 745 – 752
- Унолф 752
- Айзтулф 752 – 756
- Ратчис 756 – 757
- Албоин 757 – 759
- Дезидерий 758 – 759
- Гизулф 758 – 763
- Теодиций 763 – 773
- Хилдепранд 774 – 788
Франкски херцозиРедактиране
- Винигес 789 – 822
- Супо I Сполетски 822 – 824
- Аделард 824
- Мауринг 824
- Аделчис I 824 – 834
- Ламберт Нантски 834 – 836
- Беренгар 836 – 841
- Видо I (Гвидо I) 842 – 859
- Ламберт I 859 – 871
- Супо II (III) 871 – 876
- Ламберт I 876 – 880
- Гуидо II 880 – 883
- Гуидо III 883 – 894
- Ламберт II 894 – 898
- Гуидо IV 895 – 898
- Алберих I 898 – 922
- Бонифаций I 923 – 928
- Петер 924 – 928
- Теобалд I 928 – 936
- Анскар 936 – 940
- Сарлионе 940 – 943
- Хумберт 943 – 946
- Бонифаций II 946 – 953
- Теобалд II 953 – 959
- Тразимунд III 959 – 967
- Пандулф I 967 – 981
- Ландулф 981 – 982
- Тразимунд IV 982 – 989
- Хуго I Велики 989 – 996 (също маркграф на Тоскана)
- Конрад 996 – 998
- Адхемар 998 – 999
- Роман 1003 – 1010
- Райниер 1010 – 1020
- Хуго II 1020 – 1035
- Хуго III 1036 – 1043
Под суверинитет на ТосканаРедактиране
- Бонифац III 1043 – 1052 (също маркграф на Тоскана)
- Фридрих 1052 – 1055 (също маркграф на Тоскана)
- Беатрис, 1052 – 1055 (регентка, майка на Фридрих и Матилда)
- Готфрид III Брадати, (дук на Долна Лотарингия), 1053 – 1055 (регент, съпруг на Беатрис и доведен баща на Фридрих и Матилда)
- Под папска контрола 1056 – 1057
- Матилда, 1057 – 1082 (също маркграфиня на Тоскана)
- Готфрид III Брадати, (дук на Долна Лотарингия), 1057 – 1069 (също регент на Тоскана)
- Готфрид IV Гърбавия, (дук на Долна Лотарингия), 1069 – 1076 (също регент на Тоскана)
- Райниер II 1082 – 1086
- Матилда, 1086 – 1093 (също маркграфиня на Тоскана)
- Вернер II 1093 – 1119
- Конрад (Шайерн), 1120 – 1127 (също маркграф на Тоскана)
- Егелберт III (Спонхайм), 1135 – 1137 (също маркграф на Тоскана)
- Хайнрих X Горди, 1137 – 1139 (също маркграф на Бавария)
- Улрих (Атемс), 1139 – 1152 (imperial vicar на Тоскана и Сполето)
- Велф VI, 1152 – 1160 (също маркграф на Тоскана)
- Велф VII, 1160 – 1167 (също маркграф на Тоскана)
- Велф VI, 1167 – 1173 (също маркграф на Тоскана)
- Риделулф 1173 – 1183
- Конрад I 1183 – 1190, първи път
- Пандулф II 1190 – 1195
- Конрад I 1195 – 1198, втори път
Васали на папатаРедактиране
- Хайнрих 1205
- Диполд 1209 – 1225
- Райналд 1223 – 1230, първи път
- Конрад II 1227 – 1267
- Бертхолд 1251 – 1276
- Райналд 1251 – 1276, втори път
- Гуидантонио I да Монтефелтро 1419 – 1443
- Францескето Кибо ок. 1503 – 1519
Членове на италианската кралска фамилияРедактиране
- Княз Аймон Маргарита Мария Джузепе ди Торино от Харвация, 4 херцог на Аоста 1904 – 1948
Външни препраткиРедактиране
- The History Files: Lombard Dukes of Spoleto.
- Spoleto on the Catholic Encyclopedia, showing a somewhat different list of dukes, working no doubt from the Liber Pontificalis