Голема река (дем Негуш)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Голема река.

Голема река (изписване до 1945 година: Голѣма рѣка; на гръцки: Ροδοχώρι, Родохори, катаревуса: Ροδοχώριον, Родохорион, до 1926 Γκολέμα Ρέκα, Голема река,[1] до 1955 Μέγα Ρεύμα, Мега Ревма[2]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

Голема река
Ροδοχώρι
— село —
Панорама
Панорама
Гърция
40.6907° с. ш. 22.0175° и. д.
Голема река
Централна Македония
40.6907° с. ш. 22.0175° и. д.
Голема река
Берско
40.6907° с. ш. 22.0175° и. д.
Голема река
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 540 m
Население 490 души (2011 г.)
Телефонен код 23320

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на едноименната Голема река, на 540 m надморска височина в североизточните склонове на планината Каракамен (Вермио) и на 12 km северно от демовия център Негуш (Науса).[3]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Голема река е българско село, унищожено от войските на Абу Лабуд паша по време на потушаването на Негушкото въстание в 1822 година. Според Тодор Симовски по-късно до 20-те години на XX век е използвано единствено от пастири.[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Голѣма Рѣка живеят 280 българи християни.[4]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Голема река остава в Гърция. След Първата световна война в 1923 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт.[3][5] В 1928 година Голема река е чисто бежанско селище със 149 бежански семейства и 457 жители бежанци.[6]

В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Мега Ревма, а в 1955 отново е сменено на Родохорион – в превод Прасковено село.[7][3]

Селото отглежда предимно праскови, тъй като землището му се напоява добре от Голема река. Отглеждат се и индустриални култури и поради обширните пасища е развито и краварството.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 475[3] 653[3] 478[3] 666[3] 618[3] 611[3] 623[8] 578 490

ЛитератураРедактиране

  • Κιαγχίδης, Παναγιώτης Ι. – Ιστορία του Ροδοχωρίου, (Μέγα Ρέματος), Βέροια 1969.

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 32. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  5. „Официален сайт на дем Негуш“, архив на оригинала от 4 май 2008, https://web.archive.org/web/20080504192257/http://www.naoussa.gr/municipality/provinces/rodochori/index.htm, посетен 4 май 2008 
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 33. (на македонска литературна норма)