Негушко въстание
Негушкото въстание (на гръцки: Επανάσταση της Νάουσας) е въоръжен бунт срещу османската власт, част от Гръцката война за независимост, избухнал през февруари 1822 година в богатия македонски град Негуш. Бунтът е под ръководството на Ангел Гацо от воденското село Саракиново, Анастасиос Каратасос от берското село Добра (Доврас) и негушанина Логотет Зафиракис Теодосиу. На Православна неделя 19 февруари в църквата „Свети Димитър“ в Негуш е издигнато бунтовническото знаме – бяло знаме със Свети Георги. Градът и около 100 околни християнски гръцки и български села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват 4000 турска армия под командването на Кехая бей, атакуват Бер, но са отблъснати.
| Негушко въстание | |||
| Гръцка война за независимост | |||
 Паметникът на загиналите негушанки | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 19 февруари – 18 април 1822 г. | ||
| Място | Негуш и Негушко, Османска империя | ||
| Резултат | потушаване на въстанието | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Негушко въстание в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Но на 18 април същата година Мехмед Емин паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Зафиракис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада Стумбани на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки и български села са опожарени – някои от тях, като Добра изчезват завинаги, а други като Държилово променят етническия си състав.
В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“.[1]
След потушаването на въстанието в Негуш Гацо и Каратасос с около 1200 македонци продължават борбата на юг в Гърция – при Месолонги и в Пелопонес.
Балканските историографии за Негушкото въстание
редактиране- Гръцката историография разглежда Негушкото въстание като неразделна част от Гръцката революция, дело на македонските гърци, елинофони, „славофони“ и „влахофони“ (вижте гъркомани).
- Българската историография също смята въстанието за част от Гръцката революция, но подчертава българския произход на един от водачите на въстанието – Ангел Гацо.[2]
- Новата историография в Република Македония смята въстанието за „първото македонско въстание“ и разглежда и Гацо и Анастасиос Каратасос, наричан Атанас или Тасе Каратасе, като „етнически македонци“.[3]
Бележки
редактиране- ↑ Το Ολοκαύτωμα της Νάουσας // Νάουσα – Επίσημος ιστοχώρος του Δήμου Νάουσας Ημαθίας. Архивиран от оригинала на 2010-08-04. Посетен на 23 февруари 2016.
- ↑ „История на България. Българско възраждане XVIII – средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.
- ↑ Stefov, Risto. History of the Macedonian People From Ancient times to the Present. Toronto, Canada, 2015. с. 290.